Моментът на самосъжаление отмина и тогава я обзе страх. Животът й не бе свършил — засега. Бей Линг нямаше доверие в съмнителната милост на Клемент Чеймбърс. Той нямаше просто да я зареже. Мигновено осъзна, че ще се опита да я накаже. Да съсипе името й, вероятно и не само това…
Вероятно и нещо много повече.
В нея се пробуди първичният инстинкт за оцеляване. Измъкна блекберито си от изработения по специална поръчка куфар „Версаче“ и набра няколко номера по памет.
— Кристиан? Здравей, обажда се Бей Линг. Как са нещата в „Поуст“? Прекрасно… Слушай, малко съм загазила и имам нужда от услуга. Да, вероятно може да се получи голяма история. Като за първа страница…
Беше седем без петнайсет и последните лъчи на залязващото слънце все още озаряваха небето. Венера, Юнона и Диана стояха на тротоара пред хотел „Лейнсбъро“, когато една лимузина спря плавно и след като портиерите скочиха да отворят вратата, оттам слезе Атина. Беше с изумително високи кожени ботуши и дълга сива плетена рокля на „Джил Сандърс“, която идеално подчертаваше извивките на тялото й. Облечена с класически костюм на „Диор“, Юнона мислено въздъхна. Господи, малката й сестричка изглеждаше просто невероятно, откакто бе променила външния си вид: непокорната й кестенява коса сега бе оформена в стилна прическа, много точно подбраният тренчкот на „Армани“ придаваше класа на по-неофициалната рокля, беше гримирана и на устните й имаше гланц в прасковен цвят… Атина направо сияеше. А тя, Юнона, бе просто прилично и спретнато облечена.
Е, какво пък. Поне имаше представителен вид. Поне това можеше да се каже, помисли си Юнона с лека самоирония, за братовчедките Чеймбърс. Светът им можеше и да се разпада на парчета, но не и стилът им.
— Идвам навреме — побърза да се оправдае Атина, докато бързаше към тях. — Имаме още десет минути.
— Така е. — Венера се усмихна. — Просто се радвам, че не съм последна поне веднъж.
Тя беше със строга делова рокля на „Армани“ с копчета отпред и широк колан и класически модел затворени обувки „Кристиан Лубутен“. Подчертаната талия и скосяването на полата в коленете отлично подчертаваше страхотното й тяло, но както забеляза Юнона, вече нямаше дълбоко деколте, нито висока цепка на полата. Венера дори не носеше мрежести чорапи. Не, братовчедка й явно порастваше. И изглеждаше по-секси от всякога. Диана вероятно се бе променила най-малко. Отново бе заложила на модерно-елегантния стил: семпла рокля без ръкави „Гоуст“, плътни тъмни чорапи, обувки на много висок ток „Джими Чу“ и масивна седефена гривна на китката. Косата й падаше свободно по раменете и само бе прибрана назад с копринена роза в сиво-черно, за да не скрива лицето й. Диана излъчваше вътрешно спокойствие и щастие. В този момент Юнона виждаше в братовчедка си своята пълна противоположност. Една жена изглеждаше така, само когато бе влюбена, а тя бе тъжна и уморена от всичко, с разбито сърце. Нямаше крем или руж, които да придадат този особен блясък на кожата.
Браво на Диана, помисли си Юнона и се замисли за живота си. Само преди четири месеца, през декември, тя се бе притеснявала как ще прекара поредната Коледа с претенциозните си роднини. А сега всичко се бе променило. Когато гледаше тези три момичета, разбираше едно: обичаше ги всички, наистина ги обичаше. И дори нещо повече, гордееше се с тях.
Ето на това можеше да се опре. И възнамеряваше да направи точно така.
Чичо Клем имаше много строги изисквания за семейните отношения. Но всичко бе само въпрос на етикет за него. Това тук бе истинско.
— Хайде — обърна се тя към останалите. — Да приключваме с това.
И четирите влязоха през вратата на хотела покрай възхитените погледи на портиерите, които се поклониха с усмивки.
— Юнона Чеймбърс, Диана Чеймбърс, Венера Чеймбърс и Атина Чеймбърс. Идваме при госпожица Ухупутри.
— Да, госпожо. — Рецепционистката изглеждаше абсолютно невъзмутима. — Тя помоли да се качите в апартамента й, когато пристигнете.
— В апартамента й. — Юнона погледна останалите, но те само вдигнаха рамене. — Отлично.
Заедно се отправиха към асансьора, без да разменят и дума. Но Юнона разбираше от начина, по който държаха изпънати раменете си, и от леко учестеното им дишане, че и те са също толкова напрегнати като нея. Носеше копие на снимките в обемната си чанта „Прада“. С малко късмет нямаше да се стигне чак дотам.
Слязоха на единайсетия етаж. Апартаментът на Бей Линг, един от най-хубавите в хотела, се намираше в края на коридора. Юнона тръгна напред и останалите я последваха.