Преди да успее да почука на вратата, тя се отвори. На прага стоеше Бей Линг, облечена в красиво сари. Косата й бе спусната, нямаше почти никакъв грим и изглеждаше плашещо млада.
— По-добре влезте — покани ги тя. — И седнете.
Двадесет и шеста глава
Апартаментът бе безукорно подреден. Диана и Юнона се настаниха на един шезлонг, а Венера и Атина — в две от креслата. Бей Линг остана права, облегната на старинна орехова масичка.
— Знам защо сте дошли — каза тя.
Юнона усети мощен прилив на адреналин. Зарадва се на усещането — предпочиташе да се бие, вместо да страда.
— Кажи ни.
— Искате да предотвратите брака ми с чичо ви. — Бей Линг ги изгледа с неприкрита омраза; Юнона усети как седналата до нея Диана се напрегна. — Вие сте егоистични, алчни кучки, които са твърдо решени да запазят за себе си и последния цент от богатството му. И сте готови на всичко, за да му попречите да се ожени или да се сдобие с наследник.
Юнона леко положи длан върху ръката на братовчедка си.
— Напълно си права, естествено. И говоря от името на всички, като казвам, че се радвам, че показа истинската си същност.
— Сякаш вие бяхте честни с мен. Онова малко парти. Писмата. Обядите. Посещенията в булчинските салони.
— Вярно е — отвърна невъзмутимо Венера. — Смятахме те за сребролюбива малка мръсница, която се опитва да ни лиши от наследство. Естествено, че направихме каквото трябва. Лъгахме те, както и ти нас. Но ти започна първа.
— Като се преструваше, че обичаш чичо ни — допълни я Атина. — Той е достатъчно стар, за да ти бъде дядо.
Бей Линг вдигна високо тъмнокосата си глава и в очите й блесна пламък.
— Ако аз съм се преструвала, че го обичам през последната година и малко, какво да кажем за вас четирите? Вие от години се преструвате, че го обичате. Откакто е започнал да ви отрупва с пари. — Юнона потръпна и забеляза тържеството в очите на по-младата жена. — Да, идвате за Коледа — с насмешка продължи Бей Линг. — Обличате се официално за вечеря и се преструвате, че още живеете във времето на крал Джордж, но след това интересувате ли се изобщо от него? Не, по дяволите. Не се обаждате, не му пишете. Не ви е грижа. Просто пристигате, когато ви повика, за да можете да задържите парите си.
Ударът улучи право в целта; Юнона се изчерви и видя как Атина свежда поглед.
— Може би. — Венера подскочи. — Но това е между нас и него. Ние сме негови племенници, дъщери на братята му. От семейството сме. Ти си само една алчна натрапница.
— Значи това, че имате общи гени, ви оправдава? Помислете си пак — каза Бей Линг и по лицето й се изписа ужасяваща твърдост. — Семейството може да ви предаде. Моето го направи. И вие също сте алчни. Не давате и пет пари за Клемент.
— Достатъчно. — Юнона тръсна глава. — Не сме тук, за да се пазарим с теб. Имаме снимки на теб и треньора ти. Целувате се. — Не спомена за по-компрометиращите. — Не сме дошли тук, за да те унижаваме, Бей Линг. Просто отмени годежа с чичо и ще сметнем въпроса за уреден.
— Просто да отменя годежа. Сякаш е толкова лесно.
— Какво имаш предвид?
Бей Линг ги зяпна невярващо.
— О, да, вие сте му племеннички, дъщери на братята му, щастливите роднини. Изобщо не го познавате, нали? Какви глупачки! Мислите, че ще приеме удара с примирение? Този човек се интересува единствено от себе си. От репутацията си, от имиджа си. Той смята, че светът се върти, само защото той така иска. Защо си мислите, че ви дава пари? Защо непрекъснато ви кани за Коледа? За него това е игра, глупачки такива, всичко е само игра.
— Обясни какво имаш предвид — рязко нареди Атина.
Бей Линг се изсмя диво.
— Защо, по дяволите, да го правя? Ще разберете и сами.
Юнона се разтревожи. Не от обидите и заплахите, а от лудостта, която бе изписана по лицето на Бей Линг. Изненада се от промяната в чувствата си. В края на краищата тя съвсем не мразеше тази жена. Съжаляваше я. Спомни си какво им бе казал Пол Уестфийлд. Тогава просто сухо поднесе фактите в гостната им. Но сега тези факти придобиваха човешко лице. Запита се какъв ли е бил животът на Бей Линг, за да я превърне в тази безскрупулна, пресметлива, безсърдечна жена, разчитаща единствено на красотата и хитростта си.
— Бей Линг, чичо наранявал ли те е по някакъв начин? — попита тя.
Загрижеността в тона й засегна Бей Линг. Тя реагира като ударена. Бе свикнала да се изправя срещу гняв и омраза, но от съжалението я заболя повече.
— Дали ме е наранил? — Тя сведе очи и просъска. — Вашият скъпоценен чичо обича да унижава хората. Накара ме да престана да се храня нормално, да гладувам, докато гърдите ми изчезнат съвсем. После искаше да ги пристягам силно. Караше ме да му разказвам за… ужасните неща, които ми се случваха, когато бях момиче. — Притвори очи. — Само така може да се възбуди от мен.