— Не ставай глупава. Той самият се преоблича за вечеря — напомни й Венера. Гласът й бе напрегнат. По дяволите, страшно й се искаше да запали цигара. Беше ги отказала през ноември, за да си върне блясъка на кожата, който бе имала като тийнейджърка. Освен това от цигарите ноктите се оцветяваха, образуваха се бръчки и се разваляха зъбите. Продуцентите от Лос Анджелис мразеха тютюнопушенето.
Но точно сега, затворена тук с Диана и братовчедките, направо щеше да се побърка. Венера се ядосваше на чичо Клем, ядосваше се на братовчедка си Атина и на целия свят. Имаше нужда от никотин. От едно дълго дръпване от „Марлборо лайт“. Това щеше да я успокои.
Чакаше ги дълъг полет.
— Госпожа Дарлинг и госпожици Чеймбърс?
Стюардесата се приближи към тях, облечена в спретнатата униформа в лилаво и сребристо като всички служители на чичо Клем, и леко се поклони.
На Юнона й стана приятно, че я споменаха първа. Напълно в стила на скъпия чичо Клем бе да настоява за спазването на тези стари правила на етикета: омъжените жени бяха преди неомъжените. Мислите й за миг се върнаха към Джак, който бе излязъл ядосан от дома им, и тя потрепери.
— Да — отвърна Юнона.
— Бихте ли дошли насам, дами? Самолетът ви очаква.
— Благодаря — отвърна Диана и четирите млади жени едновременно скочиха от местата си и сложиха тъмните очила.
Докато крачеха и потропваха с високите си токчета в салона за първа класа, мъжете обръщаха глави да ги проследят с поглед.
Богати кучки.
Разглезени, суетни и невероятно красиви.
— Мога ли да ви предложа шампанско?
Друга стюардеса се появи с табла с напитки. Вече се бяха издигнали на нужната височина, Лондон бе само едно далечно сиво петно в мъгливозелената суша, а самолетът неумолимо летеше на юг, към кристалносините води на Тихия океан.
— Предлагаме „Пол Роже“, отлежало „Крут“, „Вьов Гранд Дам“…
— С удоволствие бих изпила коктейл „Белини“ — каза Венера. — Имате ли фреш от праскова?
— Разбира се, госпожице Чеймбърс.
Втората стюардеса, която стоеше наблизо, веднага отиде да го приготви.
— Само вода — поръча си Юнона, която се притесняваше нещо да не помрачи блясъка на кожата й. Като най-голяма от братовчедките, тя полагаше изключителни грижи това да не си личи.
Диана прие предложеното отлежало шампанско „Круг“. Атина сърдито поклати глава. Унижението от професор Мелън непрекъснато се въртеше в главата й.
— Искам истинско питие. Шоколадово мартини.
Юнона стисна здраво устни, докато стюардесата не се отдалечи.
— Предупреждавам те, не бива да пристигаш пияна.
— Едно питие — каза Атина. — После ще карам само на вода и пресни плодове през целия път. — Протегна се с удоволствие; под тънката памучна риза си личеше, че има страхотно тяло. — Изтощена съм. И без това искам да поспя. След един масаж.
Атина не искаше да е тук. Откакто бе пристигнала онази телеграма, все се тревожеше. Сериозно. Ами ако попечителският фонд бъде закрит? Вече имаше планове за тази година. Вече нямаше да купува скъпи антики и щеше да инвестира в акции и ценни книжа. Имаше нужда от собствени пари, за да предложи на родителите си да купи къщата им в Съсекс. Детските й години бяха преминали в имението „Бозуел“. За Атина това имаше голямо значение, за разлика от сестра й Юнона. Тя обичаше това имение с цялото си сърце. Но ако парите секнеха, щеше да се наложи да дели „Бозуел“ с Юнона, а после тя, да пази бог, можеше да реши, че иска да го продава…
Не, Атина имаше нужда от този попечителски фонд. А точно сега бе толкова стресирана, че се нуждаеше от питие.
— Много добре. — Юнона вече мислеше в какво да накара Атина да се преоблече, преди да пристигнат. Тя бе опаковала цял резервен тоалет в ръчния си багаж, така че да бъде абсолютно свежа за пътуването с личния шофьор на чичо Клем до частния комплекс с вилата; разполагаше с немачкаема рокля от много нежно бледосиво жарсе на „Нина Ричи“ и дълга дантелена жилетка в същия тон. Обувките „Кристиан Лакроа“ от бял сатен бяха боядисани, за да подхождат на тоалета, и избродирани с истински златни нишки. Краката на Атина бяха по-малки от тези на Юнона, но това бяха пантофки, така че спокойно можеше да ги обуе.
Кутията й с гримове също щеше да е от полза. Юнона имаше старинна викторианска кутия от инкрустирано дърво, пълна с най-необходимото — овлажняващ крем на „Ла Прери“, червила и сенки за очи на „Шанел“, парфюм на „Ерме“, основа за грим „Канибо“. Никога не използваше спирала за мигли, тъй като я намираше за малко вулгарна. Тъй като никога не би могла да бъде бляскава като американски модел като Венера, или елегантна модна икона като Диана, Юнона бе изградила собствен стил — елегантен, благоприличен и строг. Винаги изглеждаше безукорно. И следователно бе решена да не остави собствената си сестра да я посрами.