— Никога нямаше да стане. — Презрението в тона му накара Юнона да потръпне. — Нима си се заблуждавала, че ще се оженя за някаква си проститутка от екзотична страна? Да не си въобразяваш, че не знам каква си била?
Братовчедките Чеймбърс зяпнаха от ужас.
— Чичо Клем! — обади се високо Диана.
— Какво, по дяволите? Кой е това? — изръмжа Клемент.
Бей Линг се усмихна жестоко.
— Твоите племеннички, копеле такова, безценните ти наследнички. Всички са тук при мен. И им разказах всичко за теб. Всичките ти мръсни тайни.
Той издаде нечленоразделен вик на омраза, толкова дълбока, че момичетата се свиха на местата си.
— Дойдоха да ме изнудват — обясни Бей Линг. — За да се откажа от теб и всичките ти пари.
— Имам твои снимки — изрева Клемент. — Как правиш секс с някакъв кретен. Моята жена, годеницата ми. Или поне си се мислела за такава. Сякаш някога бих могъл да сглупя и да свържа името си с някаква кучка с дръпнати очи…
Юнона простена и повиши глас.
— Чичо Клемент, достатъчно. Говори Юнона. Поведението ти е недостойно, просто неприемливо.
— По-добре си дръж езика зад зъбите, досадна глупачке — изрева Клемент. — Парите са мои и не трябва да забравяте това.
— Не ти искаме парите. Никоя от нас. — Юнона го изрече ясно и без капчица съжаление. — Нищо не може да ме принуди да приема и едно пени от богатството ти вече.
— Неблагодарна уличница! — викна той. — Дал съм ви милиони…
— А ние те спасихме от позорен брак. Спасихме скъпоценната ти репутация. Бих казала, че сме квит — отвърна Юнона.
— Сестра ти и братовчедките ти едва ли ще проявят такава гордост.
— Напротив — викна Венера. — Всички сме тук. И ти си истински позор за семейството… Клемент.
— Аз ли съм позор? Аз ли? — Гласът на стареца изтъня почти до истерия. — И това го казва една никаквица, развратна малка уличница без родители и без пукната пара, ако не съм аз? Да не мислите, че ще се размине на която и да било от вас? Мислите ли, че можете да се изправите срещу Клемент Чеймбърс? — От телефона внезапно се разнесе пресекващ и задавен смях. — Опитайте се — с наслада изрече той. — Опитайте. Нека Бей Линг ви каже какво ще ви се случи.
— Очаквах да го кажеш. — Бей Линг отново се намеси в разговора. — Ще ме оставиш на мира. Свързах се с двама журналисти, за да им дам информация за теб. Ако нещо ми се случи, те ще публикуват материали. И не се опитвай да ги откриеш, защото ще намеря още двадесет други, ако разбера, че си ги изнудвал.
— Само да публикуваш нещо и си мъртва — с равен глас заяви Клемент.
— И ако умра, пак ще публикуват. Така че нещата са двупосочни. — Бей Линг се подсмихна самодоволно. — Ще започна отначало, Клемент. С част от твоите пари. По-добре е да не чувам нищо лошо за себе си. Харесвам твоето общество. Ще дам изявление, в което ще споделя, че двамата сме се отчуждили. Ти ми даде доста пари за пътуването; сега са в личната ми сметка. Ще си намеря някого, не извратен старец като теб. И ако чуя и една лоша дума за себе си, ще те превърна в посмешище в очите на всеки, който някога е разгръщал страниците на „Уолстрийт Джърнъл“. Ще те осмиват във всички забавни шоупрограми. — Тя вдигна глава доволно, когато чу тежката му въздишка. — Ако ти ме оставиш на мира, и аз няма да те притеснявам. Приемаш ли сделката?
Клемент се закашля; прозвуча така, сякаш направо се давеше от гняв. Но накрая изрече думите:
— Приемам. Сега напусни стаята. Преди да съм променил решението си.
Бей Линг се подсмихна отново.
— Оставям те в прегръдките на твоето любящо семейство, негоднико. Добре поне, че не се налага да правя аборт.
Тя се наведе да вземе палтото си „Марк Джейкъбс“, облече го и вдигна невероятно скъпия куфар на „Хенк“, който стоеше до вратата. Погледна момичетата предизвикателно.
— Кажете на онзи жив труп, че той ще плаща сметката — каза тя и хукна навън, затръшвайки силно вратата.
— Отиде ли си? Юнона, там ли сте още? — излая по телефона Клемент.
— Тук съм. Всички сме тук. — Юнона се приближи до телефона. — Как можа да постъпиш така с нея? Тя е човешко същество. Вярно ли е онова, което ни разказа?
— Не ме интересува какво ви е казала — заяви Клемент. — Вие ще се задействате и ще изгладите всичко пред пресата у дома.
— Може би не си ни чул добре, чичо Клем. — Говореше Атина. — Не искаме парите ти. Няма да ги приемем. И честно казано, доста неща трябва да ни обясниш. Какво ли би ти казал татко?