— Маркъс? Маркъс няма да каже нищо, защото и той самият е нищожество. Като теб. Като всички вас. — Сега тонът му бе по-нисък, по-спокоен, но по-заплашителен. — Няма да търпя непокорство. Ще се престорим, че онази уличница никога не е съществувала, и ще продължим точно както преди.
— Няма — отсече Атина. — Ние имаме кариери. И не говори така за баща ми. Не си достоен дори да изречеш името му. Не мога да повярвам, че сте братя.
— Аз съм Диана. — Тя застана до братовчедка си. — Срамувам се, че изобщо сме приемали парите ти.
— Взехте ги, харчихте ги и веднага скачахте само като ви подсвирнех — изрева Клемент. — И ще продължите да го правите.
— Вече ще се справяме сами. Всички ние — обади се Венера. — А колкото до теб, ще трябва доста да си помислим дали искаме да те видим отново. И как точно. Защото все пак си наш чичо.
Неизреченото „за съжаление“ сякаш увисна във въздуха.
— Не ме назидавайте на тема семейни ценности — изсъска Клемент. — Не си въобразявайте, че ще се съобразявам с вас. В момента пътувам към летището.
Момичетата се спогледаха смаяни. Клемент бе отшелник. Никога не напускаше „Палмите“ — или поне те така смятаха. Но пък явно той не бе човекът, за когото го мислеха.
— Какво ще правиш на летището?
— Идвам в Англия. Да ви видя. Да се разправя с Бей Линг. И да върна нещата към обичайния им ритъм. — Думите му несъмнено прозвучаха заканително. — И най-добре е да не ме ядосвате повече, момичета.
Чу се щракване, после шум. Чичо Клем бе затворил.
Тръгнаха си моментално, без да продумат, по взаимно съгласие, и отидоха в ресторанта зад ъгъла. Юнона механично намери маса и поръча бутилка вино и четири чаши. Изчака сервитьорката да се отдалечи, преди да кимне на Венера, която очевидно направо щеше да се пръсне.
— Казах ви. Казах ви — избухна тя. — Това са мръсни пари.
— Права си. — Атина сви рамене. — Аз сгреших. По-скоро бих чистила улиците, отколкото да взема и пени от него.
— Мислите ли, че Бей Линг казва истината? Че той може… може да се опита да ни навреди? — попита Диана.
— Нека опита — обади се Венера. — Няма да успее. Това е Англия. И ние сме известни в обществото.
Юнона се замисли за малкия си, едва прохождащ бизнес. Това бе единственото нещо, с което се гордееше.
— Ами ако опита по друг начин? Да навреди на кариерите ни? Звучеше ми като човек, който изпитва нужда да контролира всичко. Аз тепърва започвам — яростно заяви тя, — но харесвам работата си, обичам това, което правя. И съм много добра. Не съм сигурна, че мога да си позволя милиардер за конкурент.
— Ще се справим с него — закани се Венера. — Не съм сигурна как, но ще успеем. Той е като мръсна хлебарка, а те мразят дневна светлина.
— Моят съвет е да продължим да живеем както досега. — Атина отпи от чашата си „Пино Гриджио“. — Изнасяме се от къщата. Юнона ще прекрати договора за наем. Нека да не му обръщаме внимание. Колкото до Бей Линг, тя ще постъпи, както смята за най-добре. Ако някой ни пита, ще кажем, че знаем само, че двамата са се отчуждили и са решили да се разделят. Това е.
— Но той си остава наш чичо — обади се Диана. — И е много стар човек.
— Без извинения — намеси се Венера. — Съгласна съм с Атина, Ди. Бей Линг не е цвете, но все пак е човек. Той ще трябва да даде доста обяснения, ако иска да му засвидетелствам някаква обич.
— А дали някога изобщо сме го обичали? — бавно попита Юнона. — Относно това тя имаше право, нали? Отивахме в имението, мразехме всяка секунда, прекарана там, и дори не се харесвахме особено една друга.
— Това е доста меко казано — иронично подхвърли Венера.
— Никога не сме изпитвали дълбоки чувства към чичо Клем.
— Не може да обвиняваш нас за стореното от него, Юнона — не можеше да повярва на ушите си Атина. — Ние не сме расисти, нито сексуално извратени. Не сме се възползвали от една бивша проститутка, само за да й се подиграем.
— Разбирам, че нещата не са съпоставими — призна Юнона. — И слава богу. Но обвинявам нас за стореното от самите нас. Оставихме парите да ни заслепят. Виновни сме и още как. Тук няма невинни.
За миг четирите замълчаха; всички знаеха, че е вярно. Атина заговори първа.
— Майната му — изруга тя, без да обръща внимание на вдигнатите вежди на сестра си. — Вярно, че преди сме се държали глупаво, но не мога да променя миналото. Мога единствено да променя посоката, в която ще тръгна сега. Искам да наема самостоятелно жилище и да отворя „Блустокинг“. Може и да сме сгрешили сериозно в миналото, но бъдещето е пред нас.
Другите три се усмихнаха.
— Имаш пълно право. — Диана се усмихна на братовчедка си. — Никакви съжаления повече. Няма да се оставя да бъда контролирана нито миг повече. — Замисли се за Карл. Той не беше като Клем, беше добър човек и Диана нямаше намерение да живее според разбиранията на другите. Веднага щом се прибере у дома, ще му се обади. Обзе я силно вълнение и тя вдигна чашата си. — За нашите пари. Нашето семейство. Нашето бъдеще.