Ако откажеха парите му, щяха да покажат, че е сбъркал в онзи ден на катастрофата, когато не бе казал истината на родителите си; щяха да докажат, че Маркъс е прав и че кошмарите му за Рупърт са истински.
Не можеше да допусне това. Сега бе на път за дома, обратно в Англия. Да изнудва, увещава и заплашва физически, ако се наложи.
Щеше да направи всичко необходимо, за да се сложи край на това.
Двадесет и седма глава
Юнона се събуди на другата сутрин с много странно усещане. Някакво мъртвешко спокойствие цареше в душата й. Бей Линг я нямаше, парите бяха свършили, а чичо им се бе заканил да се разправи с тях жестоко. Но пък никога досега не се бе чувствала толкова свободна. Стана, изкъпа се, облече се и през цялото време изпитваше невероятното усещане за контрол над живота си, за пълна власт. Намираше се в труден период, но останалите момичета имаха право: сега всичко бе в нейните ръце.
Това не променяше факта, че сърцето й бе разбито.
Понякога, докато се разсъни, все още полуспяща, тя си мислеше, че Джак още е при нея. Случваше се да се обърне и да понечи да го прегърне. Тогава празното място до нея й действаше като шамар през лицето. Юнона посрещаше утрото с болезненото осъзнаване на факта, че чувството за празнина в живота й не е лош сън, а реалност.
Днес нямаше място за напразни надежди. Пътническата й чанта бе до леглото, багажът й вече бе събран; дрехите й за път бяха приготвени от предната вечер на креслото, за да пести време. Бе устояла на изкушението да си сложи най-хубавата рокля и вместо това бе избрала строг костюм на „Шанел“ в сиво и черно, комбиниран с удобни обувки на нисък ток „Стивън Килиън“, както и любимия й наниз от перли на „Дом Масо“.
Когато се съмняваш в себе си, винаги можеш да се довериш на „Шанел“, помисли си тя. Това бе запазената й марка, нейната защитна броня. Перфектно ушитите й костюми прилягаха на всяка извивка на тялото й и винаги я караха да се чувства стилна, елегантна и на висота. Усещане, което днес бе особено важно за нея.
Сложи си копринен комбинезон, после вталената риза и костюма, чорапите и обувките. Грабна сребристата кожена чантичка на „Шанел“. Гримира се за две минути. Юнона използваше едни и същи продукти, с изключение на сенките за очи и червилото. Добави малко специално приготвен за нея парфюм. Цялата подготовка й отне само четвърт час. Отиде в новата си миниатюрна кухня, направи си кафе без мляко и захар и хапна малко грейпфрут без подсладител; стараеше се да избягва захарта, което не бе трудно, когато страдаше от любовна мъка. Всъщност костюмът й бе станал леко широк в талията. Диетата на разбитото сърце, тъжно си помисли тя. Непременно щеше да се превърне в голям хит.
Точно в седем часа пред вратата й прозвуча клаксон на автомобил. Юнона грабна чантата си и се качи в чакащото я такси. По това време поне щеше да има малко движение по улиците, каза си тя. Искаше да стигне в Единбург рано. Малко по-късно тази сутрин трябваше да сключи сделка, която бе особено важна. Ако успееше да постигне желания резултат, щеше да й бъде по-лесно да понесе сблъсъка с Джак. Не смяташе, че може да се изправи срещу него, без да е въоръжена с огромна доза самоуважение.
Апартаментът бе разкошен, с три спални, намираше се в сграда от времето на крал Джордж, точно на „Кралската миля“. Беше в отлично състояние и бившият му наемател бе имал слабост към съвременните технологии, така че освен страхотна гледка и дизайн в провинциален стил, в апартамента имаше високоскоростен интернет, скрити киноекрани, подово отопление и дистанционно управление за всичко — от централните изводи за прахосмукачка до високите щори на зимната градина. Проблемът бе, че оставаха само осем години от срока на наема. Наемателят имаше хазартни дългове, а собственикът на сградата нямаше търпение да си върне значителна част от семейното имение. Сделката бе почти невъзможна.
— Ще го даде евтино — направо я молеше брокерът от агенцията. — Ако си сериозен купувач.
— Разбира се, че ще свали цената. Остават само осем години до края на договора му. — Юнона мислено прехвърляше познатите си в Ню Йорк; никой нямаше клиент, който да снима филм в Шотландия тази година. Трябваше да прояви изобретателност. — Кажете му, че нямам намерение да платя дори близка до обявената сума. Искам жилището, но само ако ми го даде изгодно.
Тя разсеяно въртеше мобилния телефон в ръката си. Предизвикателството да намери наемател извън обичайния си списък с клиенти се оказа неочаквано вълнуващо. Осъзна, че започва да развива усет за този бизнес, за тази малка пазарна ниша, която бе разработила. Нещо й подсказваше, че този апартамент е истинска находка. Сега оставаше само да намери подходящия човек за него.