В това отношение бизнесът приличаше на любовта.
— Ще позвъня на няколко места. — Сепна се от решителността в собствения си глас. Звучеше като човек, който знае какво прави. — Ще ти се обадя пак.
— Моля те, направи го — отчаяно се примоли брокерът.
Дванайсет на обяд. Седем сутринта на Източния бряг; още никой нямаше да е в офиса си, дори и борсовите агенти. Но Юнона се бе сетила за нужния човек. Дейвид Амиш, кралят на сделките с високорискови книжа, който вече почти се бе оттеглил от активния бизнес на достолепната възраст от четиридесет и седем години. Съпругата му имаше огромната амбиция да получи признание като светска дама и бе част от приятелския кръг на Юнона, докато живееха в Лондон. Тя я бе запознала с неколцина аристократи, а на свой ред семейство Амиш бяха завели Джак и Юнона на остров Мавриций с частния си самолет за грандиозното честване на годишнината от сватбата им.
Дейвид имаше две особености, спомни си Юнона: гордееше се с далечната си родствена връзка с древния шотландски клан Гордън и страшно обичаше голфа.
Набра номера на Елън Амиш по памет. Тя бе маниачка на тема фитнес и ставаше в пет и половина всяка сутрин за ежедневната си тренировка по плуване и каланетика, после хапваше малко сурови кълнове за закуска и овесени трици, след което преглеждаше пресата. В седем сутринта за нея денят вече бе преполовил.
— Елън? Обажда се Юнона Чеймбърс.
— Юнона! — Проточено възклицание на престорена радост. Юнона се изчерви; точно така бе постъпвала и тя дълги години, когато се бе старала да бъде най-добрата домакиня в лондонското светско общество. Господи, каква жалка амбиция. — Юнона, скъпа! Отдавна не сме се чували!
— Наистина е така. Как си?
— Просто фантастично, скъпа. Ами ти? Чух, че си се разделила с Джак, вярно ли е?
Гласът на Елън направо трепереше от любопитство. Радваше се на нещастието на Юнона. Но нима всички не правеха същото, всички онези дами от светските кръгове? Нима не се ровеха в останките на всеки провален брак, всеки бизнес фалит? Когато животът ти се въртеше около това да се съревноваваш с останалите, забавлението с чуждата болка се превръщаше неизменно в любимо развлечение.
— Вярно е. Всъщност точно сега съм в Единбург, за да подпиша документите за развода — каза Юнона. Слава богу, звучеше напълно спокойна. Колкото и да страдаше, можеше да прикрие болката си, когато някой искаше да злорадства за нейна сметка. — Джак се справя отлично, вече има сериозен бизнес с ресторанти.
— А вижда ли се с някого?
Е, тази жена определено умееше да сипе сол в раната.
— Да. Една млада дама от добро семейство. Надявам се да се запозная с нея днес. — Юнона говореше с изненадваща непринуденост. — Двамата с Джак сме в отлични отношения. Той ми помага в новия бизнес, който започнах.
— Нов бизнес! — Този път Елън се изуми съвсем искрено. — Ти? Ти работиш?
— Забавно е, нещо напълно ново — отвърна Юнона. — И разбира се, само за отбрана клиентела. Намирам жилища за изключително тесен кръг от важни персони. — Тя назова имената на три филмови звезди и един немски маркграф.
— Какво? Какво точно правиш? — Елън едва си поемаше дъх от вълнение. — Знаеш ли, често съм си казвала: Елън Амиш, ти можеш да бъдеш новата Марта Стюарт, стига да поискаш.
Юнона се усмихна; старата й позната смяташе това за малко развлечение, за игра, вероятно това бе последната мода сред дамите от елита.
— Намирам много изискани жилища, наистина бутикови апартаменти, и ги давам под наем на клиенти само от най-висшите кръгове на обществото. Всички имоти са на световно ниво и имат историческа стойност. Имам и списък с чакащи, затова най-дългият възможен срок за наема е една година. — Юнона въздъхна. — Повечето хора, дори част от приятелите ни, просто не могат да си ги позволят.
— Мислиш ли, че може да намериш нещо за нас? — нетърпеливо попита Елън.
— Вероятно. Исках да ти дам правото да избираш първа. Става дума за голф апартамент на „Кралската миля“ в Единбург. На по-малко от пет километра от най-близката хеликоптерна площадка, близо до „Сейнт Ендрюс“, но в самото сърце на шотландското светско общество. Принадлежи на граф Питлокри.
— О, божичко, звучи фантастично — въздъхна Елън. — На Дейвид много ще му хареса. Но знаеш ли, Юнона, не съм сигурна, че ще мога да понеса мразовитите шотландски нощи, а той постоянно се опитва да ме завлече в някой мрачен и студен британски замък.