— Госпожо Дарлинг?
Уилям Пилки, старши партньор в кантората, бе адвокат на Джак. Беше малко над петдесетте, сериозен, с побеляла коса и двойна брадичка, облечен в омачкан костюм от туид, скъп часовник и хубави обувки. Юнона изобщо не се съмняваше, че се кани да я разкъса на парчета.
— Госпожица Чеймбърс — хладно отвърна тя. — Използвам моминското си име, след като Джак ме напусна.
— Госпожице Чеймбърс, ужасно съжалявам, че ви накарахме да чакате. Клиентът ми се извинява. Срещата му се е проточила…
— Уилям!
Вратата се отвори и влезе млада жена. Беше сравнително привлекателна, с малко чипо носле, будни очи и кръгло лице, но изключително добре поддържана. Юнона огледа с опитното си око майсторски оформеното й късо каре, вълнената пола, бежовата копринена риза с малки перлени копчета на ръкавите и дискретните диамантени обеци. Носеше топли кафяви кожени ботуши на „Армани“. Мигновено разбра, че това е Мона Макалън.
Цялата грейнала в усмивка, тя се приближи и разцелува възрастния адвокат и по двете бузи, преднамерено пренебрегвайки Юнона.
— Радвам се да те видя отново. Как си?
— Много добре. — Той се отдръпна леко сковано и посочи към Юнона. — Мона, това е госпожа… госпожица Юнона Чеймбърс, бъдещата бивша съпруга на Джак.
— О, да — Мона се усмихна престорено бодро. — Аз съм Мона. Приятелката на Джак. — Говореше с мек шотландски акцент, с онзи отсечен изговор на висшата класа, който Джак никога не бе притежавал. Юнона крадешком погледна към лявата й китка; да, на малкия пръст на лявата си ръка наистина носеше пръстен с печат на семейния герб. Джак определено предпочиташе определен тип жени, беше си намерил аристократична съпруга. Само че с десет години по-млада и малко по-хубава от Юнона. — Приятно ми е.
Мона протегна дългите си пръсти с изряден маникюр и стисна дланта на Юнона доста вяло. После се настани в едно от креслата и кръстоса стройните си крака, за да покаже още по-добре хубавите си ботуши. Юнона забеляза, че има прекрасна фигура, с тънка талия, но едри гърди. Тя автоматично притисна длан към собствените си гърди, по-притеснена от всякога от малкия размер на сутиена си.
— Много мило от твоя страна да дойдеш толкова бързо. Някои бивши съпруги се опитват да създават пречки. Двамата с Джак искаме да се оженим възможно най-скоро. — Тя се усмихна заговорнически на Юнона. — Искам да започнем да работим за бебе, нали разбираш?
— Сигурна съм, че всички искаме да продължим напред. — Юнона изпъна гръб. В очите на Мона проблесна жестоко пламъче, което никак не й хареса, и тя мигновено реши да не допусне по-младата жена да види страданието й.
— Клиентът ми — намеси се Уилям Пилки, — ще закъснее заради проточване на деловата среща. В момента е с банкерите си и въпросът е изключително важен — моли за вашето търпение, госпожице Чеймбърс, и най-искрено поднася извиненията си.
Джак бе толкова учтив, че Юнона не можеше да му се ядоса.
— Всичко е наред — каза тя. — Колко още ще се забави?
Мона се засмя звънко.
— О, не е ли това напълно в стила на Джак? Все намира извинения. Естествено, че срещата му с банкерите е много важна, но онова, което не казва, е, че той закъсня за нея, защото двамата… ами, нали се сещате. — Тя отметна коса и показа белите си зъби. — Толкова е енергичен! Направо ме изтощава.
На вратата се почука рязко. Господин Пилки, изчервен от смущение, скочи да отвори. На прага стоеше Джак, облечен в убийствено секси черен костюм и леко задъхан.
— Тичах през целия път от улица „Принсес“ насам. — Той се обърна към Юнона. — Много съжалявам. Срещата бе наистина важна. Много мило от твоя страна да ме изчакаш.
— Няма проблем. Хайде да приключваме — отвърна Юнона. — Трябва да се връщам в Лондон.
Джак зяпна.
— Мона! Какво правиш тук?
Тя се нацупи глезено.
— Скъпи, става дума за нас, естествено, че трябва да съм тук. Мога да отделя малко време между посещението си в спортния център и фризьорския салон.
Джак се извърна към Пилки и Юнона забеляза неодобрението в погледа му.
— Решихме, че няма да имаш нищо против… госпожица Макалън ни помоли…
— Толкова се радвам, че всичко се урежда без проблеми — обади се Мона и хвърли лукав поглед към Юнона. — Исках да присъствам и аз.
— Мона тъкмо ми разказваше, че не си могъл да се откъснеш от нея тази сутрин и затова си закъснял да отидеш в банката — подхвърли Юнона.
— Какво? — Той се извърна към Мона. — Защо си го казала? Знаеш, че спуках гума на колата.
— Искам да съм тук — настоя Мона и в нежното й гласче се промъкна нотка на твърдост.