Джак погледна към Юнона, която на свой ред само сви рамене. Не знаеше какво да отговори.
— Знаеш ли, Мона, мисля, че е по-добре сами да уредим нещата. Двамата с Юнона бяхме женени и това тук е само наша работа. Ще се видим довечера — каза Джак.
Думите прозвучаха спокойно, но абсолютно категорично. Юнона познаваше този тон; когато Джак говореше така, нямаше никакъв смисъл да се спори с него.
— О, добре тогава. — Мона се изправи, обви ръце около врата на Джак и демонстративно го целуна по носа. — До довечера, съкровище. Радвам се, че се запознахме, Юнона, и отново ти благодаря, че проявяваш такова разбиране. Това наистина ще помогне на връзката ни да мине на друго ниво.
И тя изтича бързо към вратата, като махна за довиждане на Джак само с върховете на пръстите си — като американска мажоретка.
— Ще започваме ли вече? — попита тихо Пилки.
— След минутка. — Джак погледна към Юнона. — Искам да остана за малко насаме със съпругата си.
— Разбира се. — По-възрастният мъж нямаше търпение да се измъкне. Излезе от стаята и тихо затвори вратата след себе си.
— Юнона. Искам да ти се извиня.
— Адвокатът ти вече го направи.
— Не за закъснението. За Мона. Не биваше да идва тук. Съжалявам.
Тя го погледна право в лицето.
— Просто искаше да ми натрие носа, Джак. Такава е човешката природа; тя ревнува. Не бъди прекалено строг с нея.
Той се облегна на старинното кресло с карирана дамаска и на лицето му се изписа странно изражение.
— Това не е онази Юнона, която познавам. Някога щеше да я схрускаш за закуска.
— Всички се променяме.
— Ще ми разкажеш ли малко за себе си, с какво си се захванала?
Тя го погледна предизвикателно.
— И защо се интересуваш?
— Интересувам се — меко повтори той. — Винаги ме е вълнувало. И както сама каза, такава е човешката природа. Любопитен съм.
Юнона не искаше той да си тръгне, изпълнен с чувство на съжаление към нея. Седна с гордо изправена глава.
— Добре. Започнах свой бизнес. Скъпи имоти под наем. Намирам жилища с много краткосрочен договор за наем, купувам ги изгодно и ги преотдавам под наем на бизнесмени, актьори и светски личности. Хора, които искат най-доброто и могат да платят за него.
— Забележително. — Звучеше искрено. — Никога не съм чувал за подобно нещо. Какво те накара да се заемеш с това?
Бей Линг, отвърна мислено тя, но на глас отговори:
— Просто изблик на вдъхновение. — Реши да му сподели по-голямата част от истината. — И трябваше да направя нещо заради онази разправия с чичо Клемент.
Джак отвори широко очи, когато си спомни за какво говори тя.
— О, да. Обидихте чичо си. Това е доста сериозно, нали?
— Няма да влизам в подробности — отвърна Юнона. — Но той обиди нас — мен, Атина и братовчедките ни. Всички заедно решихме да не приемаме повече нито пени от парите му. А това означава сами да си изкарваме прехраната. — Тя успя да се усмихне леко. — За щастие не се справям зле. Още съм в самото начало, но вече имам отпуснат банков кредит, офис — това е номерът, на който се обади. Може дори да си наема секретарка. Мисля, че ще постигна голям успех. — По дяволите, колко хубаво бе да го каже. — А и ми останаха достатъчно пари, за да си позволя малка къща в града, така че съм напълно щастлива.
— Виж ти. — Джак издиша дълбоко. — Бих казал, че не ти вярвам, но явно говориш сериозно. Това е просто прекрасно, Юнона. Поздравления.
— Поздравления? Отказвам се от половин милион годишно и само бог знае колко още като наследство.
— Да, но това е само твое. — Джак се наведе напред, погледна я право в очите и направо й взе дъха. — Положила си отлично начало. Мога ли да те попитам — по-добре ли се чувстваш без парите?
— Несъмнено.
— Когато се разделихме…
— Не се разделихме. Ти ме напусна.
Той се облегна назад, погледът му потъмня.
— Само за да не ме изхвърлиш ти. Знаеш, че точно така щеше да стане.
Юнона въздъхна победена.
— Да, обмислях го.
— Когато си тръгнах, го направих заради всички онези пари. Твоите — неговите пари. И едва когато престанах да разчитам на теб за подкрепа, едва тогава се почувствах свободен. Открих ресторанта с обикновен банков заем, съвсем сам. И се получи. И ти ще успееш.
Юнона се усмихна широко.
— Казваш, че парите са били прокълнати?
— Да си зависим от друг човек, е проклятие — отвърна Джак напълно сериозно.
— Може би. Както и да е, хайде да приключваме с това.
— Юнона. — Той се пресегна и хвана ръката й. Докосването му й подейства като токов удар; опита се, но не успя да предотврати бурното желание, което разтърси тялото й; страстни тръпки преминаха по корема и гърдите й, зърната й настръхнаха. — Искам да знаеш, че се гордея с теб.