— И аз се гордея с теб. В случай че не съм ти го казвала досега. — Тя се опита леко да издърпа ръката си, но той я задържа. О, господи, възкликна тя мислено, отново се случваше, онзи копнеж, който не можеше да потисне, и напиращите в очите й сълзи. Юнона примигна, но нямаше как да ги скрие. Джак ги забеляза.
Веднага пусна ръката й.
— Какво има?
По дяволите всичко, каза си тя. Не беше виновна. Нямаше нищо недостойно в това да изпитва тъга.
— Джак. Ще го кажа само веднъж. За мен всичко това е много трудно. Затова, моля те, нека да свършваме. Можеш да вземеш каквото поискаш от брака ни.
— Защо ти е трудно?
— Ти как мислиш? — ядосано попита тя и вдигна глава, без да я е грижа, че ще забележи зачервените й очи. — Още те обичам. И да слушам как тази млада шотландска красавица се хвали, че ще се жените, е много болезнено за мен.
— Да се женим? Ние излизаме едва от няколко месеца.
Юнона избърса една сълза.
— Наистина ли?
— Каза, че още ме обичаш. — Джак отново хвана ръката й. — Преди не беше така, знаеш го. Преди не ме обичаше. Дори рядко се съгласяваше да спиш с мен. Отнасяше се с мен с пренебрежение.
— Може би е вярно. Бях заслепена от парите. — Юнона се опита да се защити, докато попиваше сълзите си с бяла памучна кърпичка. — Но може би вината не е била само в мен, Джак. Ти можеше да действаш самостоятелно, можеше да започнеш бизнеса си и без моята подкрепа. В крайна сметка така и направи. Толкова ли е лошо една жена да иска съпругът й сам да печели парите си?
Той седна обратно.
— Вероятно имаш право. Може би съм бил прекалено строг с теб.
Някой почука на врата. Юнона, ужасена, побърза да избърше сълзите от лицето си и да си придаде нормален вид. Адвокатът отвори вратата и влезе с два комплекта документи.
— Готови ли сме? Госпожице Чеймбърс, тези са за вас…
— Уилям, направи ми услуга и се разкарай — високо се обади Джак.
Пилки вдигна глава, забеляза разплаканата Юнона и побърза да се оттегли.
— Хайде да не подписваме нищо днес.
— Не, нека подпишем. — Юнона си пое въздух на пресекулки, мъчейки се да се успокои. — Не искам това да се проточва до безкрай.
— Юнона. Нека ти го кажа по друг начин. Ти подписвай каквото си искаш. Аз няма да подпиша нищо.
— Какво искаш да кажеш?
— Не мога да престана да мисля за теб. Беше ми много тежко да те видя преди седмица. Затова бях толкова студен към теб. Мона е добро момиче, мила е и хубава и… приятна — неловко довърши той.
— Подходяща?
— Подходяща — призна той. — Мисля, че съм прихванал снобизма от теб. Опитвах се да ти го върна, като си намеря съпруга от висшето общество. Но не беше същото. Слушай, Юнона. Дай ми само няколко дни. Трябва да се видя с Мона, да се разбера с нея.
— Добре. — Юнона се изправи. Не беше я помолил да се върне при него. Не и направо. Но тя вече му бе признала, че го обича, и засега можеше да направи само толкова. — Джак, помисли си добре. Но ако все още искаш развод, трябва да знам до няколко дни. Можеш просто да изпратиш подписани документи и аз ще ги подпиша на свой ред. Няма нужда от повече лични срещи.
— Съгласен съм. Юнона…
— Толкова засега — каза тя. — Ще се чуем по-късно.
И без да чака и миг повече, тя хукна към вратата, мина тичешком край озадачения господин Пилки. Спря чак когато се почувства в безопасност на улицата.
Измина близо километър пеша, много бързо, след това спря и хвана такси.
— Към летището, моля.
Шофьорът тръгна, като непрестанно бъбреше за времето. Слава богу, помисли си Юнона, неспособна да се овладее. Трябваше да се прибере у дома при момичетата.
Изпитваше огромно щастие. Не беше разведена. Джак още имаше чувства към нея. Но какво щеше да стане, когато се прибере у дома и застане лице в лице с лукавата и красива Мона? Мона с нейните женски прелести, по-млада и по-хубава от Юнона?
Но не и по-умна, тихичко се обади вътрешното й гласче. А Джак имаше нужда от силна жена. Той не понасяше слабостта — нито своята, нито чуждата.
Не беше се получило по възможно най-добрия начин. Той не бе паднал в прегръдките й. Но засега и това бе достатъчно. Юнона отново хранеше надежда.
Двадесет и осма глава
Клубът бе изпълнен с тихи и приятни звуци. Звън на кристални чаши с шампанско. Нежна мелодия на арфа, изливаща се под ръцете на музикант от Лондонската филхармония, когото бе наела специално за случая. Лек пукот при отварянето на коркови тапи, приглушените гласове на сервитьорките, които предлагаха хайвер, соленки и плата с хапки. И разбира се, приятен шепот на изцяло женски разговор.