— Заповядайте, дами.
Красив и леко женствен на вид стюард със скандинавско руса коса се появи с напитките им. Тържествено поднесе всяко питие, докато една стюардеса сервираше леки закуски на масичката: лъскави черни маслини, купички с ароматни ягоди, поръсени със ситно нарязани листенца мента, зрели и сочни праскови, ароматни печени орехи, прошуто и смокини, малки топчета козе сирене с подправки. Всичко бе аранжирано красиво върху най-фин порцелан с розови декорации и поднесено заедно с ледена изворна вода в кристална кана „Лалик“. Приборите бяха от старинно сребро, гравирани със семейния герб на фамилията Чеймбърс. Чичо Клем не одобряваше изкуствените и вредни храни на авиолиниите и не понасяше комерсиалната услуга, в която под лукс в бизнес класата се разбираше сладолед на „Хааген-Даз“ и глътка ледено шери.
— Благодаря. — Диана намигна на стюарда и го накара да се изчерви; момичетата се зачудиха дали момъкът не е поредният любимец на чичо им.
Чичо Клем бе заклет ерген.
И в известен смисъл асексуален. Всяка година, откакто бяха навършили осемнайсет, братовчедките от фамилията Чеймбърс летяха до Сейшелските острови. Никога досега не бяха виждали там приятелка на чичо си. Нито пък компаньон от какъвто и да било пол. Жените от обслужващия персонал бяха по-възрастни, сдържани, понякога корави на вид, а мъжете неизменно бяха много красиви. Чичо Клем явно харесваше най-вече мускулести скандинавци. Но никой видимо не беше повече от персонал.
Чичо Клем бе старомоден до педантичност. Момичетата вярваха, че по-скоро би изтръгнал саморъчно ноктите си, отколкото да обсъжда нещо толкова вулгарно като секса.
Не. Основната му грижа бе бъдещето на момичетата и поведението им. Всички в обкръжението на чичо Клем трябваше да получават най-доброто. И най-вече неговите наследнички. Той бе много придирчив по отношение на маниерите и чара. Също като някой колониален джентълмен-изгнаник от времето на империята, който настоява всичко да е по̀ британско и от самите британци. Момичетата трябваше да пият чай от порцеланови чашки, а не от обикновени. Не биваше да се прегърбват. Трябваше да се преобличат за вечеря. Да бъдат скромни и благоприлични. Чичо им не възразяваше срещу малко модерен шик, стига да се вмества в тези рамки. Диана и Венера инстинктивно съобразяваха тоалетите си, Атина винаги бе проблематична, единствено Юнона идеално отговаряше на критериите му.
Другите три подозираха, че тя ще наследи повече пари от тях.
Но никой никога не питаше. Чичо Клем не би одобрил. След като бе напълно изключено да се говори за секс, темата за пари беше повече от недопустима!
А и какъв смисъл имаше? Богатство и разкош ги заобикаляха навсякъде, обгръщаха ги в меката си прегръдка като ръчно изтъкано кашмирено одеяло.
— Ммм. Страхотно! — Атина отпи от кристално бистрото шоколадово мартини. Беше леденостудено, с ухание на какаов ликьор и отпускащото действие на алкохола мигновено смекчи всичките й тревоги и раздразнения. Пресегна се и взе малък нож за плодове с костена дръжка и разряза една златиста сочна праскова, след което с удоволствие пъхна резенче в устата си. Беше идеално узряла, с натурален вкус, сякаш е била откъсната от градината същата сутрин.
Представи си закърпеното сако на професор Мелън и злобния израз на завист и омраза върху лицето му.
— Знаете ли — обади се Атина, изразявайки гласно мислите на братовчедките, — толкова е хубаво да си богат.
Преди кацане пиха запарка от пасифлора и жасмин за разсънване. Частната писта на остров Махе, закътана върху естествена равна площадка в подножието на връх Махонс, проблясваше в зелено и бяло под лъчите на слънцето в ранния следобед. Всичко бе обгърнато от пухкави облаци червен жасмин и яркозелените широки листа на кокосовите палми. Изглеждаше почти като на Коледа, но този път изпитваха големи притеснения.
Никога не ги викаха тук по това време.
Да пристигат без подаръци, коледни календари, плетени чорапи и украшенията от стъкло, които чичо Клем настояваше да му носят, им се струваше просто нередно.
— Не пишеше, че е станало нещо лошо — колебливо отбеляза Венера.
— Да не коментираме — предложи Юнона. Другите три момичета я погледнаха послушно. Колкото повече се приближаваха към имението, толкова повече Юнона се чувстваше в стихията си. — Просто ще споделим с чичо Клем новините от живота си.