Слава богу. Атина им бе благодарна. Ако искаше да продължи с научните си изследвания, щеше да го направи сама, заради любовта към знанието и за удоволствие. Отсега нататък щеше да ръководи клуба. Трябваше й само една година, тържествено се закани тя, за да превърне „Блустокинг“ в легенда за Лондон. А след това какво? „Блустокинг“ в Ню Йорк? Във Вашингтон? Десетки варианти се въртяха в ума й. Нещо само за жени. Което да бъде полезно, да възстанови баланса в обществото и да я направи богата.
Чичо Клем, замисли се Атина, сигурно ще се ядоса здраво.
Погледна часовника си. Партито бе в разгара си. Тя трябваше да си тръгне последна. Но към девет всички щяха да се разотидат. Фреди щеше да я вземе и да я заведе у тях на късна вечеря. Атина осъзна, че вече брои оставащите минути.
— Как мина?
Тя се настани на предната седалка на очуканото му БМВ.
— Мина добре. Тръгвай, давай!
Фреди се усмихна и тръгна тъкмо навреме, за да избегне един двуетажен автобус.
— Надявай се наблизо да няма пътни камери.
— Какво толкова? Ще си платя глобата. — Той погледна встрани към нея. — О, изглеждаш страхотно в тази рокля.
Беше прилепнала и тясна, модел на „Криция“, с дълги ръкави и висока яка, но скроена така, че да следва извивките на тялото й.
— Благодаря. — Тя погледна крадешком към силните му ръце. Тази вечер Фреди бе със спортен панталон и тениска, която подчертаваше мускулестия му гръден кош на бивш военен. Тъмната му коса се нуждаеше от подстригване; къдреше се леко отзад. Прииска й се да си поиграе с нея, да увие непокорния кичур около пръста си, да го повдигне и да започне да целува и докосва с език врата му…
— Кога смяташ да спиш с мен?
— Моля?
— Чу ме. — Очите му останаха приковани в пътя, но гласът му бе натежал от желание. — Бях напълно почтен с теб, Атина. Чакам от седмици. Хайде. Желая те. Вече нямаш оправдания. Вече не живееш със сестра си и братовчедките си.
Тя също го желаеше.
Завиха зад ъгъла и се озоваха на „Парк Стрийт“, където Фреди спря пред сградата, в която живееше. Атина имаше време да помисли, докато слезе от колата, загърна се в палтото си и изчака Фреди да извади ключовете от жилището си. Но знаеше, че това е само временна отсрочка. Докато се изкачваше по стълбите, си даде сметка, че ще трябва да му даде отговор.
Фреди отвори входната врата на апартамента си. Едностайно жилище, обзаведено старомодно и хаотично: постелки от зебло на пода, старинни мебели от тъмно дърво, диван с избеляла кретонена дамаска, тъмнозелени плътни завеси. Но пък той поддържаше безукорна чистота; резултат от военното обучение, осъзна тя.
Старата дъбова маса в кухнята бе подредена за двама: чинии, ножове и вилици, восъчна свещ в сребърен свещник. Фреди се бе опитал да покаже стил.
— Поръчах готова храна — обясни той и вдигна рамене. — Така и не се научих да готвя.
— Нито пък аз.
— О, боже. — Отново се усмихна широко. — Майка ми няма да одобри това. Предполагам, че не те бива особено и в бродирането.
Атина леко го тупна по рамото.
— Има пържола, спанак и печени ябълки за десерт. И бутилка вино.
— Звучи идеално.
— Супер, защото вече минава девет часът и аз съм толкова гладен, че мога и ботушите си да изям.
Атина се зае с отварянето на бутилката вино, докато Фреди извади храната от фурната; ястията бяха топли, но не прекалено. Тя му сипа чаша вино, наля и на себе си. Той запали свещта; беше невероятно колко уютно се почувства от светлината на потрепващото пламъче. Атина се загледа във Фреди, който с удоволствие се нахвърли на пържолата си и я запоглъща лакомо. Този път тя отпи солидна глътка от виното, после хапна малко от порцията си. Месото и зеленчуците имаха прекрасен вкус. Усети как се отпуска, изпълнена със спокойствие и удоволствие. Когато беше с Фреди, всичко останало сякаш се стопяваше някъде далеч.
— Е, изглежда, че постигна голям успех съвсем сама — отбеляза той. — Страшно много жени видях да си тръгват от клуба. Все скъпи и луксозни коли. Записаха ли се за членове?
— Да. — Атина искаше да се ощипе, за да се увери, че не сънува. Толкова много известни имена, толкова пари във фирмената й сметка. По-голямата част от дълговете й бяха изплатени още тази вечер.
— И аз имах доста добър ден. Получих разрешително за строеж и ще преустроя конюшните на второто пасище в къщи. Ще ги отделим от основната част на имението с голяма каменна стена. Така семейството ни ще спечели близо деветстотин хиляди лири.