— Деветстотин хиляди! — Атина бе шокирана. — Фреди, това са много пари.
— Е, да. — Той скромно вдигна рамене, но тя виждаше, че е доволен от себе си. — Не е зле. Татко много се зарадва.
— Нямах никаква представа, че боравиш с такива огромни суми.
— Не се вълнувай толкова. Всичко остава за Крис, както знаеш. Макар че и аз ще получа известна комисиона. Двайсет хиляди за тази сделка.
— Заслужаваш повече.
— Може би. — Той сви рамене. — Те са ми роднини все пак.
— Това невинаги е добро оправдание. Какво каза брат ти?
— Беше прекалено отнесен. Снощи се е напил здраво някъде и е прекарал целия ден в леглото с махмурлук, по думите на баща ми. — Фреди поклати глава. — Пълен глупак. — Той погледна към нея. — Хайде да прескочим десерта и направо да си лягаме.
Атина подскочи на мястото си.
— Какво, не мислеше, че говоря сериозно ли? Наистина го искам. — Очите му бяха потъмнели от страст. — Желая те. От какво се страхуваш?
Чудесен въпрос. Атина не бе сигурна в отговора. От какво се боеше? И преди бе имала любовници. В Оксфорд бе имала четирима интимни приятели, за които не си струваше да си спомня. Тогава не беше се замисляла особено. С Фреди бе напълно различно; стесняваше се, беше предпазлива.
— Не знам. — Призна му истината.
— Да не би да се боиш, че на сутринта вече няма да те уважавам?
Звучеше нелепо, но вярно.
— Да. — Атина вирна брадичка предизвикателно. — В общи линии е точно това.
— На сутринта, ако си спомняш, заминаваме за Нортхемптъншир, за да се запознаеш с родителите ми. Не е като да ти предлагам десетачка за такси до вкъщи, нали? — Фреди започваше да се ядосва. — Хайде, стига, Атина. Никога не съм чакал толкова друга жена. Явно наистина много те харесвам. Или съм глупак.
— Ти си… различен.
Атина избута назад стола си и се изправи; Фреди заобиколи масата и застана пред нея.
— Чувствам нещо различно към теб. Наистина. Мисля, че ме е страх… да не свърши.
— А ти не искаш да свърши? — Фреди снижи глас и сложи силната си ръка на рамото й. — Кажи ми всичко. Всичко.
— Започнах да излизам с теб за прикритие. Не се интересувах от теб. Ти обаче ме накара да променя мнението си много скоро. А сега, когато съм с теб, не искам това да свършва. Знам, че звучи глупаво.
— Така е. Срещам се с много момичета. — Очите му не се откъсваха от нейните. — Срещах се, по-точно. Интересуват се от мен поради най-различни причини. Някои си мислят, че ще наследя имението. Други искат да станат лейди Уентуърт. Познавам доста дебютантки в обществото, които разсъждават по този начин. А има и такива, които си падат по мъже в униформа.
Атина само измърмори, че не може да ги вини за това, но Фреди не се засмя.
— Знаеш ли колко от тях съм завел у дома да се запознаят със семейството ми? Само една.
Атина мигновено я намрази.
— Камила Дейвънпорт. Излизах с нея година и половина. Нито за секунда не съм изпитвал към нея това, което сега чувствам към теб. Сега ми кажи направо. Не съм в настроение за игрички. Искаш ли ме?
Тя само кимна с пресъхнала уста.
— Искаш ли да се оженим, Атина?
Тя примигна.
— Шегуваш се.
— Не.
— Но ние се срещаме едва от няколко седмици. Сега нямам никакви пари, нямам наследство. Родителите ми са бедни…
— Изобщо не ме интересува — отсече Фреди. — Ще успеем заедно. Или пък няма. Да става каквото ще. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че се тревожиш за мен. Луд съм по теб, Атина.
Тя се усмихна.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно. Виж, хайде да го направим, както е редно. — Фреди падна на колене. Не бе от най-грациозните движения; Атина по-скоро си го представи как се привежда напред и зарежда пушката си. Но той взе ръката й и я целуна. — Ще ми окажеш ли честта да бъдеш моя съпруга?
— Да — радостно отвърна тя. — О, господи, да.
— Благодаря ти, господи! — Той скочи и с едно-единствено движение смъкна черната си тениска; Атина остана загледана в мускулестия му гръден кош, покрит с гъсти косъмчета, в широките му рамене със силни и здрави бицепси. — Да се надяваме, че не си падаш по кльощави поетични типове.
Тя почувства как коленете й направо се подкосяват от желание. Той усети възбудата й и силната му лява ръка обви тънката й талия; прокара дясната си длан с разперени пръсти по плоския й корем и усети топлината на кръвта в слабините й.
Атина простена.
— Гореща си — измърмори той, — буквално. А сега, красавице, ще си платиш, задето ме накара да чакам толкова дълго.
И той я вдигна на ръце, сякаш бе лека като перце, преметна я през рамо и я понесе към спалнята.
Доста безличен интериор, като се има предвид, че тук мечтите се превръщаха в реалност, помисли си Венера за офисите на студио „Артемис“.