Седеше на бюрото срещу Елинор Маршал. Най-влиятелната жена в Холивуд. Говореше се, че била долетяла в Лондон специално за тази сделка.
— Знаеш, че искаме филма ти.
— Да. С широко разпространение — заяви направо Венера.
— Никакъв шанс. — Елинор се приведе леко напред, златистата й коса бе осеяна със сребристи нишки; на ръката й имаше венчална халка и Венера реши, че тази жена изглежда щастлива и абсолютно уверена в себе си. Притесняваше се да се пазари с Елинор. — Филмът е чудесен, но качеството на продукцията просто не е на достатъчно високо ниво. За национално разпространение ще се наложи да започнеш отначало и да снимаш наново. Ако питаш мен, така само ще навредиш на идеята.
— „Дисни“ ми предложиха национално разпространение — изтъкна Венера.
— Да, но ето и голямата ни изненада. — Елинор взе копие на договора и го плъзна по бюрото към нея. — Ако ни продадеш правата за този филм, ще получиш възможността да направиш още два филма за нас. С малък бюджет.
— Колко малък?
Елинор сви рамене.
— Десет милиона долара.
— Осем процента от брутните приходи — абсолютно всички приходи, или един милион на филм — настоя Венера.
— Триста хиляди на филм. Не знаем как ще се приеме първият ти филм.
— Нека се уговорим така. — Венера се усмихна чаровно. — Триста хиляди, освен ако не спечелите от филма двайсет милиона долара от продажби на билети. Тогава ще ми дадете милион и половина. На филм.
Елинор вдигна ръце.
— Дадено.
Венера си пое въздух.
— Изпратете ми коригирания договор.
Стана и горещо се надяваше да стигне до вратата, без да припадне. Невероятно! Това бе един от най-щастливите мигове в живота й. Искаше да излезе оттук, да се обади на Диана, на братовчедките си, да сподели радостта си. По дяволите чичо им Клем. Кой се нуждаеше от него?
Естествено тя не бе губила вяра в себе си и във филма. Но нещата стояха по друг начин, след като наистина бе сключила сделката и всичко се бе превърнало в реалност.
— Искаш ли да излезем на обяд да отпразнуваме сделката? Филмът наистина е чудесен — обади се Елинор. — Като за първи опит е направо забележително постижение. Не мисля, че ще достигне двайсет милиона от продажби на билети, но съм сигурна, че ти скоро ще ги спечелиш.
— Благодаря, но не мога — отказа любезно Венера. — Някой друг път.
— Вече имаш други планове? Венера леко се усмихна.
— Да. Ще обядвам с Ханс Тирш.
„Блубърд“ бе препълнен с посетители, но Венера едва ги забелязваше. Приближи се до салонния управител, готова да изчака.
— Господинът вече е тук. — Момичето й се усмихна. — Ще ви заведа до вашата маса.
Тирш седеше на ъглова маса, далеч от любопитни погледи. Венера усети как сърцето й започва да бие ускорено. О, за бога. Дланите й се потяха. Искаше й се да провери грима си, но нямаше време. Последния път, когато го бе видяла, тя бе облечена идеално, в прелестна рокля, на градинското парти на Юнона в чест на Бей Линг. Сега Венера Чеймбърс носеше строг делови костюм с панталон „Л. К. Бенет“, а пищният й бюст бе скрит под блуза с поло. Вместо обувки с главозамайващо високи тънки токчета носеше практични и удобни шоколадовокафяви кожени ботуши. Пуснатата свободно коса сега бе прибрана в стилна опашка, носеше грим „Боби Браун“ в натурални цветове, а яркочервеното червило бе заменено с лек гланц. Носеше масивен златен часовник „Картие“ и куфарче „Коуч“. Сигурно приличаше на инвестиционен банкер.
— Дамата пристигна, сър.
— Благодаря — отвърна той.
Момичето се отдалечи и Тирш се изправи да я поздрави. Беше със синя риза на тънко райе, без вратовръзка и с тъмносиньо сако. В близост с него Венера мигновено усети чисто физическата му сила; изчерви се от смущение и се зарадва, че строгият й костюм щеше да попречи на Ханс да види признаците на възбудата й.
— Радвам се да те видя — каза тя, колкото се може по-делово.
Той наклони глава леко развеселен и с жест я покани да седне. Венера мигновено се подчини, после се прокле мислено. Тирш не й беше началник. Вече не бе актриса, която отчаяно се надява на благоразположението му. Сега беше продуцент и трябваше да се държи като такава.
— Видях филма — каза той.
Тя се изчерви още по-силно.
— Трябваше да се пази в тайна.
— Много малко неща в този бизнес остават тайна за мен. — Той я погледна и зелените му очи обходиха преценяващо тялото й. — Ако искам да видя някоя продукция, получавам я.
— И? — Венера не можеше да се сдържи, търсеше одобрението му.