Той я зяпна, не бе сигурен дали говори сериозно.
— Много добре тогава. Венера Чеймбърс, ще излезеш ли на среща с мен?
Тя вдигна чашата си с вино развеселена и отпи малка глътка.
— Ще си помисля — отвърна след малко.
И наистина много й харесваше да има право на избор.
— И така, госпожо Фрийдмън, нека ви покажа всичко. Заповядайте, седнете.
Бети-Лу отпусна едрото си тяло в резбованото кресло, което Диана бе сложила пред компютъра си. Натисна няколко клавиша и на екрана се появи кратко филмче, компютърна симулация.
— Вашият дом ще има старинна атмосфера, както поискахте, но в строго американски стил. — Диана се наведе към клиентката си. — Интериорът ще допълва предвоенната архитектура на сградата, но реших да се възползвам от високите тавани и естествената светлина и да направя нещо повече. Вашият апартамент ще е издържан в старинен стил, но не по начина, който разбират много от светските дами, които внасят столове в стил Луи XIV и бюфети на „Чипъндейл“. Рискуваме да изглежда банално, ако пресъздадем салон като този на Ротшилд в Манхатън. Не. Вашето жилище ще бъде уникално — Америка от Викторианската епоха. Ще се върнем към времето, когато Харлем е бил само земеделска земя, а в Ню Йорк е имало газени фенери и карети по улиците.
— О! — възкликна развълнувана Бети-Лу. — Когато само ми го описвахте, идеята не ми допадна особено, но сега вече виждам. О, да. Изглежда божествено…
— Автентични цветове, типични за епохата. Също и тапетите. А огледалата, мебелите, персийските килими са точно такива, каквито може да се видят в дом от Викторианската епоха в Америка. Включително и портретите на президентите Линкълн, Грант и Теди Рузвелт. Който е бил нюйоркчанин. — Диана бе много горда от постигнатия ефект. — Но можете да уверите съпруга си, че няма защо да се тревожи. Под елегантното лустро са заложени всевъзможни съвременни удобства. Подово отопление навсякъде, система за централно почистване, охранителни системи, централна климатизация, плазмени телевизори, всичко, за което можете да се сетите. И при това добре прикрито.
Бети-Лу плесна с ръце.
— Харесва ми! Просто е невероятно.
— Ако искате да продължа работа по проекта, ще ми трябва одобрението ви. И комисионата, разбира се. — Диана пъхна договора под носа на Бети-Лу и тя мигновено го подписа.
— Нали няма да направите същото за никой друг? — попита тя умолително.
— Не, госпожо. Проектите ми са уникални — увери я Диана.
— Тогава още днес ще преведа парите в сметката ви. — Американката се усмихна тържествуващо. — Приятелките ми направо ще занемеят, като видят апартамента!
На вратата на офиса се почука.
— Вероятно някаква пратка. Извинете.
— Няма нищо, тъкмо си тръгвах. — Бети-Лу се надигна с мъка от стола и грабна чантичката си. — Имам среща за лек обяд с приятелка.
Диана малко се съмняваше, че обядът ще бъде лек, но само се усмихна любезно.
— Приятен обяд, госпожо Фрийдмън. Ще се видим в Ню Йорк.
Диана стана да изпрати клиентката си. Отвори вратата и ахна.
На прага не стоеше куриер. А Карл Родън.
— О, мили боже — изпищя Бети-Лу. — Карл, Карл Родън! Какво щастие да те видя тук!
Диана прехапа устни, за да прикрие усмивката си; Карл погледна към нея над червената коса на Бети-Лу и в очите му се четеше зов за помощ.
— Карл, нали помниш Бети-Лу Фрийдмън — обади се тя. — Боби Фрийдмън, съпругът й, работи за „Тексако“ в Далас. Запознали сте се на онова изложение в града.
— О, разбира се, че помня — отвърна Родън и Диана с удоволствие долови смеха в гласа му. Но той се държеше мило, не се подиграваше на по-възрастната жена и джентълменски пое ръката й, като опитен политик. — Искам да ви поздравя, че работите с Диана Чеймбърс. Няма друга като нея.
— Съгласна съм, страхотна е. Трябва да се видим някой път! — чуруликаше Бети-Лу. — Сега ще ви оставям да работите. Радвам се, че моят вътрешен дизайнер е толкова търсен!
Бети-Лу се понесе към колата си, където я чакаше личният й шофьор, и Карл Родън затвори вратата.
— Благодаря ти.
— Моля, няма за какво. — Диана се усмихна; Бети-Лу я бе спасила от неловката ситуация. Вече се владееше, нямаше опасност да се изчерви и смути. — Защо си тук?
— Знаеш защо. Трябва да замина за Ню Йорк.
Диана вдигна рамене в опит да се държи възможно най-невъзмутимо.
— Вече се съгласих да излизам с теб. Ти идваш често в Европа.
— Диана. Искам повече. Срещите ни с теб са прекрасни, но искам повече, много повече. Такъв съм си по природа. — Той посегна към нея, придърпа я към себе си, притисна я силно и я целуна страстно; тя отговори мигновено, страстта избухна в нея. — Искам да дойдеш да живееш с мен.