Идеята да използва Бей Линг му се бе сторила забавна. Искаше да подразни момичетата, когато бяха станали прекалено самодоволни. Да покаже на високомерния си брат колко бързо неговите скъпи дъщери и племеннички ще се нахвърлят една върху друга и ще си издерат очите.
Фактът, че всички му се бяха опълчили, го влудяваше. Неговата марионетка — младата му годеница — щеше да си получи заслуженото. Но отказът на момичетата, на дъщерите на Маркъс и Рупърт, да му се подчинят…
Беше огорчен. Двайсетгодишното търпеливо моделиране на характерите им се бе провалило. Те се обръщаха против него, отказваха да приемат щедростта му. И предпочитаха мизерните пари, които сами можеха да изкарат, пред лукса на несметното му богатство.
Отхвърляха с презрение дори наследството. Клемент кипеше от гняв. Все едно отново бе отхвърлен от братята си. И точно тази среща бе ключова. Той беше болен. И искаше да бъде абсолютно сигурен, че може да контролира момичетата дори и след смъртта си, както го бе правил приживе.
Те бяха важни за него. Носеха името му. Бяха определени за негови наследнички. Беше решил да ги отнеме от братята си, от самодоволните си, благочестиви братя.
Не можеха да му откажат.
Ако го направеха, той щеше да загуби. Последната и най-сурова битка. Онази, която бе водил със собствените си братя. Момичетата сега бяха неговото семейство. Клемент Чеймбърс беснееше от ярост, но правеше всичко възможно да се сдържа. Действаше най-добре, когато го предизвикат. Щеше да накара племенничките си да му се подчинят.
— Тук сте. — Гласът му бе спокоен. — Знаех, че ще дойдете.
— Чичо Клем. — Юнона заговори високо. — Не сме тук заради заплахите ти.
— Юнона. — Положи огромно усилие гласът му да остане равен. — Издържах теб, сестра ти и братовчедките ти повече от петнайсет години. Най-малкото, което ми дължите, е да бъдете така любезни да ме изслушате.
Те се спогледаха и Клемент долови колебанието им. Добре. Беше ги накарал да се чувстват неудобно. Юнона го гледаше подозрително, но пък тя винаги е била умно момиче. По-умно и от високообразованата си сестра. Според него Юнона притежаваше вътрешна сила и кураж. Досега именно тя винаги бе поемала водачеството.
Тя кимна.
— Добре.
Другите последваха примера й. Той прехапа устни, за да прикрие усмивката си. Колко лесно бе да ги накара да се върнат към обичайното си поведение.
— Вероятно действах прибързано. — Клемент говореше тихо, с изтънял от годините глас. — Шокирани сте. Всички сме шокирани. Виновен съм — добави той и видя как по лицата им се изписва изненада. — Почувствах се предаден от Бей Линг и гневът ме накара да избухна.
— И затова ли заплаши родителите ми? — попита Атина с леден глас.
— Никога не съм заплашвал никого. — Момичетата възмутено понечиха да възразят, но Клемент властно вдигна съсухрената си ръка. — Изслушайте ме. Разбирам, че моите служители са се престарали. Когато им казах да ви доведат тук, както намерят за нужно, са ме разбрали буквално. Никога не съм давал разрешение да се използват заплахи срещу някого от семейството. Отговорните за това ще бъдат уволнени.
Венера погледна към сестра си и братовчедките.
— Не искаме никой да изгуби работата си. Чичо Клем, опасявам се, че не ти вярвам.
— Нито пък аз — добави отчетливо и Диана. — Жената, която ми се обади тази сутрин, предаваше твоите заповеди, чичо Клем. Не вярвам сама да е измислила всичко.
Той се размърда на стола си.
— Момичета, не съм първият възрастен човек с много пари, от когото другите се възползват. Може би съм бил глупав, прекалено доверчив. Позволих на плътските удоволствия да ме направляват. Да, виновен съм. Нима искате да ме изоставите завинаги заради това?
Диана понечи да отвърне, но Юнона с жест я накара да замълчи.
— Искам вие да бъдете моите наследнички, момичета. — Сега щеше да нанесе големия удар. — Забравете Бей Линг. Забравете тази година. Това е стара история, минало. — Усмихна им се чаровно и частица от харизмата му на младини се върна в израза му. — Трябва да вървим напред като семейство. И така, през тази година вие всички доказахте, че сте способни бизнес дами. Притежавате много разнородни таланти, нали така?