— Какви новини? — невинно възкликна Диана. Нима най-важното за момичетата от фамилията Чеймбърс не бе това, че никога нямаше новини при тях?
— Просто ще му разкажем как живеем. Както правим винаги. И ще споделим, че се радваме да го видим. Всичко ще бъде както обикновено — настоя Юнона.
Останалите кимнаха. Случващото се ги тревожеше. Решиха да проявят кураж.
Лимузината ги чакаше; вътре температурата бе идеално регулирана, за да ги спаси от непоносимата тропическа жега, която ги блъсна в лицата в мига, в който слязоха от частния самолет. Шофьорът ги поздрави с докосване на козирката на шапката си и отвори вратата, докато багажът и ръчните им чанти бяха моментално прибрани в багажника. В лимузината момичетата се облегнаха удобно на меки кожени седалки.
— Идеално — възкликна Юнона и се усмихна самоуверено.
Другите момичета не й обърнаха внимание. Не беше идеално. Беше се случило нещо.
Пред погледите им се издигаха портите на имението на чичо Клем — бели мраморни колони с розови жилки блестяха под слънцето на фона на тъмнозелената растителност. Решетките от ковано желязо, майсторски декорирани с приказни зверове и цветя, автоматично се отвориха настрани и ето, че се озоваха отново на познатия терен на „Палмите“. Ниско окосени морави и тучни цветни лехи с лупини и рози, внесени от Англия, ги заобикаляха навсякъде. Чичо Клем, освен това, много харесваше чемширените плетове и антични статуи из градините.
Спряха пред вилата за гости. Слуги в неизменната лилаво-сребриста униформа изтичаха да отворят вратите и бързо внесоха куфарите им в стаите. Чичо Клем обичаше да ги настанява заедно — това отговаряше на представата му за семейство. Сплотено семейство.
Но те бяха заедно само по Коледа в „Палмите“. А и споделянето на една вила винаги бе малко дразнещо.
Госпожа Фоксуърт, главната икономка, ги очакваше тържествено; преценяващият й поглед се плъзна одобрително по Юнона, безизразно по Диана и Венера и се спря укорително върху Атина. Юнона бе накарала сестра си да се преоблече, но тъй като дрехите все пак не бяха нейни, висяха доста непригледно върху слабото й тяло — роклята леко се бе смъкнала в горната си част и разкриваше обикновен памучен сутиен, леко посивял от много пране.
По бузите на Юнона избиха яркочервени петна от срам. Вторачи се гневно в по-малката си сестра. По дяволите! Защо Атина бе такава мърла? Обличаше се като някаква беднячка. Бледите длани на Юнона се свиха в юмруци. Под външно спокойната си фасада тя всъщност бе в паника. Атина щеше да съсипе всичко!
— Двете с Атина тъкмо се канехме да се освежим малко, госпожо Фоксуърт — помирително подхвана тя. — След един душ и нов тоалет…
Юнона не искаше чичо й да се ядосва допълнително. Каквото и да предстоеше да се случи, Атина трябваше да е в приличен вид!
— Дали не бихте могли да изчакате, госпожо? Господин Чеймбърс е в салона на голямата къща. Очаква да ви види всички. Да ви придружа ли?
— Очаква ни… сега ли? — Гласът на Венера потрепери.
— Да, госпожо. Незабавно. Бихте ли ме последвали, моля?
Момичетата размениха погледи. Винаги имаха време да се освежат.
Какво, за бога, ставаше? Юнона тръгна първа, поемайки водачеството.
— Разбира се, госпожо Фоксуърт. Заведете ни, моля, при скъпия ни чичо Клем.
Диана изгледа с неприязън братовчедка си. Юнона, проклетата Юнона, помисли си тя. Винаги е била любимката му.
Венера изпъна рамене и приглади лъскавата си руса коса. Подсъзнателно изпъчи хирургически повдигнатите си гърди, вдигна глава и закрачи с леко поклащане на бедра. Независимо дали бе гей, или хетеросексуален, тя бе уверена, че може да очарова всеки мъж. Особено пък скъпия си стар чичо. Все пак нали беше актриса?
Атина бе забелязала гневните погледи на сестра си, както и презрително вирнатата брадичка на Диана към нея, но реши, че това не я засяга. Чувстваше се уморена, заинати се тя. А гримът бе толкова повърхностно и глупаво нещо. Честно казано, чичо Клем искаше от тях само малко семейна лоялност, нали така?
Не успя да се въздържи и смутено прикри прозявката си.
Другите три момичета се намръщиха. Но никоя не каза нищо. Госпожа Фоксуърт вървеше с тихи стъпки по чакълената настилка. Здрачът бе изпъстрил златистото небе със синьо и някой слуга вече бе запалил факлите, които бяха разпръснати из градините. Около тях вече кръжаха малки бели нощни пеперуди. Две огромни месингови поставки за факли стояха от двете страни на варовиковите колони на главния вход на голямото имение; високи оранжеви пламъци хвърляха танцуващи сенки върху белите стъпала и потрепваха върху лицата на четирите млади жени, докато те влизаха вътре.