Юнона се изправи.
— Чух достатъчно. Да си вървим.
— Дадохме му шанс — каза и Диана. — Не може да му се помогне.
Станаха едновременно от местата си и Юнона инстинктивно протегна ръка към Венера, която улови ръката на Атина, а тя на свой ред стисна тази на Диана. Четирите му племенници не се мразеха, обичаха се, осъзна той шокиран.
— Чичо Клем. — Юнона, най-голямата, неговата любимка доскоро, заговори високо: — Ти наистина ни осигуряваше издръжка години наред. Използвахме те заради парите и искрено съжалявам за това. Може би някой ден ще можем отново да започнем на чисто като семейство. Но трябва да разбереш, че не можеш да ни контролираш. Никоя от нас повече няма да докосне парите ти. Промени завещанието; не сме марионетки.
— Такива сте! — кресна той. Всички лицемерни приказки за семейството го нараняваха, причиняваха му главоболие, навеждаха го на лоши мисли… — Махайте се! Вън!
Атина бръкна в джоба на сакото си. За негов ужас тя извади оттам дигитален диктофон. Натисна едно копче и гласът му прозвуча силно от записа.
— Тръгваме си, това ще отиде в полицията и всички големи вестници във Великобритания. Съжалявам, чичо Клем, но ти нямам доверие. Прав си, не бива цял живот да се страхуваме за сигурността си.
Той се опита да се изправи на крака в опит да я удари, преди да му се опълчи, преди да направи каквото и да било…
Сърцето му заби лудо от внезапния приток на кръв и изведнъж му стана трудно да диша, а болката бе режеща, пронизителна…
Обзе го ужас. Залитна напред, вторачен в тях, търсеше в погледите им тържество, омраза. Но Юнона се втурна към него, последвана от останалите, прихвана го за раменете и той се озова в прегръдката й, докато мракът бавно го обгръщаше…
— Чичо Клем, прощавам ти — каза тя и го целуна по набръчканото чело.
Някъде зад гърба й, сякаш много далеч, чу Венера да вика за помощ.
— Прощаваме ти — прошепна през плач Диана, а Атина протегна ръка и погали бузата му с безкрайна нежност и в един миг на просветление той съжали, много съжали…
А после мракът го погълна и всичко свърши.
Епилог
Погребението бе величествено.
Юнона използва цялото си влияние и даде най-доброто от себе си. Погребението на Клемент Чеймбърс се превърна в едно от светските събития на годината. В църквата, зад искрено скърбящия Маркъс и четирите племеннички на милиардера седяха най-отбраните представители на лондонското общество. Имаше толкова много херцози и маркизи, колкото и на една кралска сватба. Редом с тях можеха да бъдат забелязани промишлени магнати, висши политици, както и множество амбициозни светски личности, облечени в най-елегантните си гарвановочерни костюми и рокли, с брошки от оникс и черни перли.
На Клемент щеше много да му хареса. Тълпи от хора се събираха по пътя на траурната процесия, докато кортежът напредваше бавно през лондонското Сити; минаваха под лъскавите стъклени фасади на високите сгради, в които бизнесът му процъфтяваше през годините. Абаносовият ковчег, украсен със злато, се намираше в карета, теглена от шест снежнобели коня с черни пера, които се развяваха високо над главите им. Фотографите на светските издания се тълпяха както пред църквата, така и по маршрута на последното пътуване на Клемент. Положиха тялото му в криптата на „Вси Светии“, близо до Тауър — най-старата църква в Лондон, след като Юнона направи колосално дарение. Прощалната церемония бе изпълнена с достойнство и неподправена елегантност.
Четирите племеннички на Клемент Чеймбърс, естествено в най-стилни траурни рокли, бяха изключително красиви. Бей Линг долетя незабавно в Лондон, веднага щом научи за случилото се. Между нея и момичетата имаше негласно споразумение. Не бяха разменили и дума по въпроса, но като скърбяща годеница на Клемент, тя водеше опечалените, невероятно красива в дълга черна рокля от кадифе, загърната в кадифено палто. Държеше се напълно благоприлично и от време на време докосваше лицето си със снежнобяла дантелена кърпичка. След церемонията момичетата вежливо й стиснаха ръка. Тя се качи направо в лимузината си и потегли към летището.