Интериорът на голямата къща в класически колониален стил им бе толкова познат, колкото и собствените им спални. Полиран до блясък под с шахматно подредени черни и бели плочи. Прозорци с витражи; автентични гръцки и римски бюстове и скулптури, с които биха се гордели музеи като „Метрополитън“ в Ню Йорк. Цветни аранжировки от огромни бели лилиуми и зелени рози в големи позлатени вази ухаеха божествено, а тук-там някоя домашна помощница или иконом, неизменно облечени в униформа и задължителните платнени обувки, лъскаха парапета или стояха мирно с изпънат гръб.
Госпожа Фоксуърт почука леко на масивна дъбова врата.
— Влез — чуха отвътре треперещия глас на чичо Клем.
Официалният приемен салон бе облицован с махагон; в единия край имаше огромен старинен стенен часовник, подът бе застлан с китайски килим в кремаво и златисто, а различни дивани, столове с тъмночервена кожена тапицерия и високи облегалки и отоманки бяха разположени из стаята. В огромната каменна камина бяха подредени дърва и подпалки, готови да бъдат запалени по-късно вечерта, допълнени с ароматна дървесина и подправки. Но засега бе рано за това. Беше топло, а и всички момичета бяха притеснени и леко запотени.
— Госпожа Дарлинг, госпожица Чеймбърс, госпожица Венера Чеймбърс и госпожица Атина Чеймбърс — представи ги икономката.
— Благодаря, Фоксуърт. Свободна си.
Вратата се затвори зад тях и четирите момичета пристъпиха навътре в стаята. Застанаха на ръба на килима, като полагаха усилия да се държат възможно най-непринудено.
Чичо Клем, облечен в една от обичайните си прилепнали бели ризи с доста женствен силует, с малко ратаново ветрило, оставено на любимата му тъмносиня кадифена отоманка, изглеждаше почти както обикновено. Обичайната сребърна табла с напитки и кристални чаши бе сложена пред него — част от ритуала по посрещането им всяка година.
Но имаше една съществена разлика.
Жена.
До него седеше жена. И то не в униформата на прислугата. Дребничка, мургава, тъмнокоса девойка, най-много на трийсет години. Беше облечена в прилепнала копринена рокля в много блед оттенък на слонова кост, с масивно златно колие, елегантни кремави сандали с тънки каишки и изрядно поддържан френски педикюр. Очевидно имаше много дълга и гъста коса, която в момента бе сплетена на стегнати плитки, увити като корона високо на главата й и украсени с бели пера, малки перлички и диаманти. Устните й бяха подчертани с огненочервено червило като на холивудска звезда от четирийсетте години, а ноктите на ръцете й — дълги и остри — бяха лакирани в същия цвят.
Огромен кървавочервен скъпоценен камък проблясваше на безименния пръст на тънката й лява ръка.
— Скъпи мои! Да ви предложа нещо за пиене?
— Не, благодаря, чичо Клем — отвърнаха те в един глас.
Не можеха да откъснат очи от дребничката брюнетка, седнала до него.
Ръката й лежеше собственически върху коляното му. Беше вперила големите си бадемови като на ориенталка очи предизвикателно в тях.
— Толкова е хубаво да ви видя всички — каза той с пресекващ от преклонната му възраст глас. — А сега разбирате защо не можех да ви кажа по телефона. Прекалено важно е! Много сте мили, че дойдохте толкова бързо.
Те дружно измърмориха съгласието си. Юнона и Диана размениха погледи. Внезапно ги обзе лошо предчувствие. Много лошо предчувствие.
— Е, обещах ви добри новини — сърдечно започна той. — Ето я и новината! Запознайте се с Бей Линг. — Чичо Клем извърна глава и леко я целуна по гладката буза. — Двамата се сгодихме и ще се женим!
Пета глава
— Толкова се радвам, че всички успяхте да дойдете — любезно се обърна Бей Линг към момичетата, докато подреждаха столовете им за вечеря. — И то от толкова далече! Прекрасно е, че засвидетелствате такава преданост към чичо ви.
В старинните свещници бяха запалени восъчни свещи; отвън се чуваше плискането на водните струи на фонтаните в каменните басейни, смесено с жуженето на насекоми. Но въпреки меката светлина и танцуващите сенки братовчедките не можеха да прикрият напрежението, изписано по красивите им лица.
Бей Линг ги изгледа самодоволно.
— Искате ли малко вино?
— Шампанско — предизвикателно се обади Атина, но никой дори не реагира на тона й.
Към нея незабележимо се приближи сервитьор и напълни чашата й с любимото й питие — леко полусухо вино „Мое Брут Империал“.
— Чичо Клем. — Юнона се прокашля и братовчедките й изпънаха гърбове. — Каква радост… изобщо не си споменавал подобно нещо.
— Срещаме се повече от година — намеси се Бей Линг, докато гладката й тъмна ръка лежеше собственически върху ръкава на чичо Клем. В очите й проблесна предупредително пламъче към Юнона, сякаш искаше да й каже: стой настрани.