Юнона изтръпна — сякаш леден обръч пристягаше сърцето й.
— Решихме, че попечителският фонд ще бъде прекратен на първи декември — потвърди Бей Линг. Блестящите й бели зъби се разкриха в жестока усмивка. — Така всички вие, дами, ще имате достатъчно време да уредите нещата си.
— Но… чичо Клем. — След като най-големите й страхове се бяха сбъднали, Юнона не можа да се въздържи да не ги изрази гласно. — Ние се нуждаем от тези пари. Свикнали сме… Какво ще правим?
— О, хайде, стига, миличка. — В гласа на чичо й се прокрадна изненада и неодобрение, а студенината в тона му ги лъхна като леден морски вятър. — Невинаги сте имали тези пари. Някога си живеехте много добре. Всички сте умни момичета и съм сигурен, че ще можете и сами да се справите. Исках да спра издръжката ви още този месец, но Бей Линг ме разубеди.
— Много мило — успя да промълви Диана през стиснати зъби.
— Не искаме да има и най-малък намек за враждебност — снизходително отвърна Бей Линг. — Сега всичките ми бъдещи племеннички имат достатъчно време. А и в крайна сметка — тя се наведе и опря лакти върху старинната маса на чичо Клем, — сте получили доста пари от богатството му. Милиони. Сигурна съм, че всички имате спестени пари и сте осигурени за цял живот. Клемент е много, много щедър човек — измърка тя и умишлено облегна брадичка върху китката си, за да демонстрира искрящия камък, който струваше повече от всички тях, взети заедно.
— Да се справяме сами. — Атина се изсмя шумно. — Това ще е забавно. Аз поне имам работа.
— Преподавателско място в Оксфорд. Със заплата от двайсет хиляди на година — присмя се Венера.
— Което е с около деветнайсет хиляди повече от онова, което печелиш като актриса — сопна й се Атина.
Венера вирна брадичка. Замисли се със съжаление за срещата с продуцента, на която не бе отишла, за да дойде тук. Толкова пари, похарчени напразно.
Юнона, която яростно хапеше устни, се бореше да запази самообладание. Нямаше да остави тази кльощава кучка да съсипе живота й. Отвратена от себе си, задето бе реагирала прибързано пред всички, тя си пое дълбоко въздух и се обърна с преливащи от покорство очи към чичо си.
— Е, аз смятам, че това е добре — излъга тя безсрамно. — Всички сме ти задължени за добрините, чичо Клем, но най-важното е да се съсредоточим върху подготовката за сватбата ви. — Тя се усмихна дружелюбно на младата си бъдеща леля. — Много бих искала да участвам — добави тя с бодра усмивка. — Бей Линг никога не е била в Англия и ще има нужда някой да я запознае с неписаните правила на английското общество.
Венера леко вдигна глава и погледна с благодарност братовчедка си. Да, да, много хитро. Знаеха съвсем малко за чичо Клем, но едно бе абсолютно сигурно — страшно държеше на имиджа си. Бей Линг бе екзотична чужденка, прекалено млада. Ако можеха да се възползват от това, да натиснат подходящия лост…
Юнона се усмихваше на чичо Клем.
— Нека да помогна на Бей Линг заради теб.
Бей Линг се размърда гневно на мястото си.
— Вашият чичо ме запознал с неписаните правила — просъска тя.
— Ме е запознал, скъпа — любезно я поправи Юнона, обзета от тръпката от предстоящата битка. — Виждаш ли, чичо Клем? Ще бъде истинско удоволствие да помогнем с каквото и да било на теб и на бъдещата ти съпруга.
— О, наистина смятам, че идеята е великолепна — съгласи се той с доста по-мек тон. — Виждаш ли, Бей Линг? Казах ти, че ще го приемат добре.
Въпреки изтощението си братовчедките се събраха във вилата. Нямаше предварителна уговорка; всички просто тръгнаха като по команда към стаята на Атина. Това бе най-малкото помещение и се намираше в средата на къщата, имаше капандура вместо традиционния прозорец на стената, зад който можеше да подслушва някой любопитен слуга.
— А аз мислех, че той е… — подхвана Венера.
Диана сви рамене.
— Очевидно не е. А и историята е стара като света. Застаряващ милиардер, амбициозна хлапачка, която се домогва до парите му.
— Сигурно е поне четиридесет години по-млада от него — изсъска Юнона. — Малка мръсница.
— Бих казала по-скоро петдесет — отбеляза Венера. — Не се е подлагала на пластична хирургия, освен може би гърдите.
— Не ставай вулгарна — скастри я Юнона.
Венера се изсмя сухо.
— Или какво? Чичо Клем ще се ядоса? Ще ме лиши от наследство? Приеми го, Юнона, време е да се простиш с надменността си.
— Не говори така на сестра ми — обади се Атина.
— И защо не? Ти непрекъснато го правиш.
Двете се изгледаха гневно.
— Това не ни помага. — Диана се намеси решително. — Вижте, чуйте. Всички сме изморени. Нека се успокоим. Трябва да помислим.