Венера кимна.
— Добре — съгласи се Юнона.
Диана седна в едно кожено кресло и притисна длан към челото си. После погледна Венера и братовчедките си.
— Забелязали ли сте нещо, момичета? Така е всяка година по Коледа, за бога. Знам, че и вие се чувствате като мен. Качваме се в самолета, притесняваме се, искаме да му направим добро впечатление. Само след няколко минути вече си лазим по нервите една на друга. Юнона иска Атина да обръща повече внимание на външния си вид, аз искам Венера да прикрие малко сексапила си. И двете се застъпваме за сестрите си срещу братовчедките си. Ужасно е. И през цялото време се преструваме на весели и добри, докато стигнем обратно до летище „Хийтроу“. После всички се радваме, че няма да се видим поне шест месеца. Признайте си, че е така.
Смаяна, Юнона само се засмя.
— Много смело от твоя страна да го кажеш на глас.
— Знаеш, че е вярно — изтъкна Диана.
— Така е. Абсолютно вярно — съгласи се Атина. — Ако питаш мен, на този остров сме по-малко семейство, отколкото у дома. И освен това, двете с Юнона всяка година се чувстваме гузни, защото не смеем да откажем на чичо Клем. Би трябвало да празнуваме Коледа с мама и татко.
— Ще ми се сега да бях в Лондон. — Венера се прозя. — В леглото си.
— Да, но сме тук. — Диана сви рамене. — И сме под много по-голямо напрежение от обичайното. Какво става? Хванахме се за гушите. Момичета, трябва да се стегнем, дори и само за да спрем тази лудост със сватбата.
— Права си, Ди. — Сестра й кимна.
— Да, права си. — Юнона въздъхна. — Извинявам се на всички, че се държах грубо. Хайде да помислим какво можем да направим на практика.
— Бихме могли да освидетелстваме чичо Клем — бодро предложи Венера. — А ако почине, ще оспорим завещанието…
— Въз основа на какво? Той е напълно с разума си. — Атина поклати глава. — Така стана, когато Ана Никол Смит наследи съпруга си. Децата му оспориха завещанието. Тя го бе накарала да запише на видео как адвокатите му декларират, че е напълно в състояние да подпише завещанието си. Жената си отиде като много богата вдовица. И съм убедена, че Бей Линг вече е обмислила този вариант. Освен това, ако чичо Клем реши, че преследваме само парите му…
Всички се умълчаха. Никой не искаше да има за враг чичо Клем.
— Но това е толкова егоистично. — Венера направо изхлипа от името на всички. — Да вземе и да се ожени за някаква тийнейджърка. Сега, когато е толкова стар…
— Медицината има невероятни постижения в наши дни — мрачно отбеляза Атина.
Замълчаха. Чувстваха се, сякаш бяха изправени на ръба на пропаст. Без пари животът им свършваше. Това слагаше край на всичко, на което държаха.
— Ето какво предлагам аз — обади се Юнона. Другите три я погледнаха с надежда; тя бе любимката на чичо Клем, сигурно знаеше какво да се направи. — Нека утре да се постараем да засвидетелстваме най-голямо уважение към чичо Клем и Бей Линг. После да се приберем и да обсъдим трезво положението. Трябва да работим заедно. Непременно трябва да спрем тази сватба.
— Да спрем сватбата — промълви Диана. — Мислиш ли, че можем?
— Нямаме избор — с равен глас отсече Юнона. — Когато свършат парите, какво ще правим? — Знаеше колко струват партитата. И пластичните операции, личният шофьор и хубавите палта. — Имаш ли останал някакъв капитал, Диана?
— Не.
— Нито пък аз — призна Венера, ободрена от факта, че и някой друг също няма. Половин милион на година можеха да се стопят много бързо в Лондон, ако знаеш къде да пазаруваш. Само билет първа класа до Лос Анджелис струваше близо десет хиляди. Попечителският фонд предоставяше скромни суми. Трудно можеше да повярва, че изобщо са й стигали.
— Атина?
Тя се изчерви. Ясно си представяше какво си мислят всички. Да питаме Атина, тя си купува дрехите от разпродажби.
— И аз нямам никакви пари. Освен къщата — поне това имам.
— За какво си ги похарчила? За наркотици ли?
— Не вземам наркотици. — Атина изгледа с укор по-голямата си сестра. — Но колекционирам антики… и картини.
— Имаш ли нещо наистина ценно?
— Няколко антики. Картините… — Гласът й заглъхна. Един познавач на изкуството й бе казал, че има посредствен вкус. Нейните картини бяха реалистични изображения, а не концептуално изкуство, което се ценеше от шейсетте години насам.
— Ясно. — Юнона се постара да вложи неодобрение в тона си, но без особен успех. Самата тя дори не притежаваше собствената си къща. Половината бе ипотекирана. Имаше забележителен гардероб и бижута, организираше разточителни партита… Беше платила за малка, но изключително скъпа сватба… — Е, все пак имаме пари до края на годината. — Тя се стегна. — Трябва просто да не позволяваме на Бей Линг да се ожени за него.