Но първо трябваше да откупи дяла на Юнона. А сега започваше да осъзнава, че ще са нужни страшно много пари допълнително, вероятно стотици хиляди, само за да поддържа имението.
Тъй като родителите й не бяха съгласни тя да използва парите на Клем за това, Атина бе възнамерявала да инвестира в акции на борсата и да използва печалбата. Но някак си така и не бе стигнала дотам.
— Ела в гостната — настоя баща й. — Разкажи ни какво ново. Приключихме с обяда, но чайникът тъкмо кипна.
— Аз ще донеса чая — обади се Емили Чеймбърс. — Хапнала ли си нещо? Има още много време до вечеря. — Тя разсеяно избърса набрашнените си ръце в панталона, с който работеше в градината. — Не те очаквахме толкова рано.
— Знам. Трябваше да дойда по-рано. — Атина потрепери. — Нещо съм неспокойна. Знаеш ли, мамо, много бих искала препечено хлебче. С пикантен пастет.
— Разбира се.
Емили се усмихна, доволна, че дъщеря й има апетит. С дългите си крака и буйна коса Атина понякога изглеждаше малко изпита. Подобно на Маркъс, тя така се задълбочаваше в книгите, че забравяше вечерята. Беше стройна и дългокрака, с тъмни кръгове под големите кафяви очи с катраненочерни мигли. Имаше прекрасно лице, но косата й бе неподдържана. И тъй като бе висока и слаба, изглеждаше доста плоска. Емили се тревожеше, че дъщеря й си няма приятел. Атина от малка бе буйна, по-скоро мъжкарана, но колкото повече развиваше интелекта си, толкова повече се затваряше в света на книгите.
Юнона, която имаше решителен характер, бе много целенасочена; тя вече бе омъжена. Емили не можеше да отрече, че не мислеше често за по-голямата си дъщеря. Беше ужасно да го каже, но Атина открай време й беше любимка — красиво дете с висок интелект, който двамата професори високо ценяха, остър ум, който да продължи делото им; една по-добре изглеждаща версия на самите тях.
Емили потупа дъщеря си по ръката.
— Трябва малко да те поохраним. Иди и седни при татко си.
В каменната камина с медна решетка в старата гостна наистина бе запален огън и Атина се отпусна тежко в стария червен фотьойл с памучна дамаска, после въздъхна от удоволствие. Баща й бе изненадващо добър в две чисто практически занимания — да пали огън и да лови риба. Тя се наслади на топлината в стаята, протегна крака, обути в меки, високи ботуши — елегантни, от тъмнокафява кожа, модел на „Диор“, но не особено практични. Докато топлеше краката си на огъня, тя се загледа през прозорците с витражи към езерцето, където един жерав тъжно отлетя, недоволен от липсата на улов.
— Чух, че са ти отказали поста на постоянен лектор. — Маркъс впери изпитателен поглед в дъщеря си. — Спазваш ли стриктно графика за публикуване на научни трудове?
— Да. — Атина въздъхна. — Просто не ме харесват.
Маркъс се намръщи, после сви рамене.
— Е, все пак трябва да упорстваш. Може би е добре да кандидатстваш в Кеймбридж.
— Това възнамерявам да направя.
Тя се усмихна, когато майка й се появи с таблата с чая и започна да сервира на всеки; все същите олющени стари чаши, които използваха от години. Атина помнеше как някога я пращаха да търси из къщата чаши за чая. Като ги нямаше момичетата, а Юнона бе направо гениална в откриването на своите чаши, обикновено имаше няколко, които мухлясваха в баните или под някое легло, дебело покрити със синкава плесен.
— Всъщност дойдох да поговорим за нещо друго — каза тя и стеснително си взе хлебчето. Беше идеално изпечено, с дебел слой пастет. — За парите.
— Какви пари?
Майка й сипа чай и й подаде чашата. Атина я взе в студените си ръце, наслаждавайки се на топлината, която се разнасяше от нея.
— На чичо Клем. Той ще се жени — казах ви.
— Много хубаво — небрежно подхвърли Емили.
— Клем винаги е правил каквото си поиска — отбеляза баща й, а очите му излъчваха студенина. — Винаги е било така. Не бих се и опитвал да застана на пътя му, Атина.
— Но, татко. — Съзнаваше, че това прозвуча като хленч. — Каза ни, че ще закрие попечителския фонд. В края на тази година вече няма да има пари!
Реакцията на баща й я изненада. Учуден, той се отпусна назад в креслото си, но изразът на лицето му, когато погледна към майка й, издаваше огромно облекчение.
— Ясно — заговори със спокоен глас. — Атина, ти си интелигентно момиче. Юнона също. Радвам се, че Клемент вече няма да се занимава с вас.