— Публично достояние…
— Кажете й, че е забравила да разчисти по-големия гардероб във втората спалня. — Венера хладнокръвно изгледа брокерката. — А аз имам много връзки в пресата. Както и сестра ми Диана.
Марша Троуп нямаше никакво намерение да казва подобно нещо на клиентката си. Графинята притежаваше девет първокласни имота във Венеция и никак нямаше да се зарадва на вестителя на лоши новини.
— Сигурна съм, че ще мога да намеря друг наемател.
— Така ще бъде най-добре.
— Тогава нека ви покажа някои от най-новите ни имоти, госпожице Чеймбърс. Идеални за хора на изкуството. Имаме много хубава малка самостоятелна къща в Нотинг Хил Гейт за три хиляди седмично или една прекрасна стара градска къща на улица „Парк“ за три и половина… без градина, но с много симпатична тераса на покрива.
Три хиляди на седмица. Три и половина… Кога това бяха започнали да й се струват много пари? Преди миналия вторник Венера дори не би изслушала цифрите. Не бе се замисляла за размера на наема на мезонета си на площад „Итън“, така както не гледаше цените в менюто.
— Всъщност си мисля за Париж — импровизира тя.
— Няма проблем. — Марша грейна. — Имаме офис на левия бряг на Сена.
— Може би другата седмица — отклони предложението Венера. — Графикът ми е пълен.
— Да не би да се занимавате с благотворителност?
— С актьорски проекти — студено отвърна Венера. — Имам няколко предложения за роли.
— Наистина ли? — Очертаните с черен молив очи на Марша се разшириха и тя се усмихна пресилено. — Колко вълнуващо. Филми? Телевизионни програми?
— Не мога да ги обсъждам — поколеба се Венера. Започваше да се чувства неловко. — Трябва да тръгвам, искам да се отбия в „Харви Никс“ преди обяд.
— Имаме и някои по-евтини жилища — внезапно каза Марша, когато Венера се изправи. — Не толкова луксозни, по-малки естествено, но все на престижни адреси. Имам едно студио на „Уолгрейв роуд“, точно до „Ърлс корт“…
Венера се изчерви до корените на косата си.
— И защо, за бога, бих се заинтересувала от това? — попита тя настоятелно. — Не търся жилище за шофьора си.
Виж ти, виж ти, каза си Марша, докато Венера гневно напускаше офиса й и едва не затръшна вратата. Нима има проблеми?
Взе телефона и набра номера на приятелката си Гризелда, личен асистент за пазаруване в Берлин, която си бе уредила перфектно местенце в „Харъдс“. Гризелда бе известна като най-добрата в професията си в града и често избираше дрехи за зашеметяващо сексапилните сестри Чеймбърс.
— Здравей, сладурче. Обажда се Марша от „Гардения Пропъртис“. Кажи ми, Венера Чеймбърс още ли пазарува при вас по сметка?
Венера остави чантата си на гардероба в клуб „Граучо“ и моментално изтича горе до дамската тоалетна. Считаше за абсолютно задължително да провери вида си в последния миг. Беше перфекционистка, а една паднала мигличка можеше да изцапа бузата й със спирала или червилото й можеше да се е размазало лекичко — това щеше да означава абсолютно съсипан грим, грижливо полаган цял час.
Говореше се, че Ханс Тирш харесва жените. Тя имаше голям късмет, че той все още обмисляше участието й в новия си филм „Мод“. Толкова отчаяно искаше тази роля, че направо усещаше физически желанието — като някакъв металически вкус в устата си. Ясно виждаше себе си като въплъщение на англосаксонска русокоса красавица с розови страни, загърнала стройното си тяло в наметало от чисто бяла вълна, как яхва дръзко белия си жребец и галопира далеч от Оксфорд на фона на заснежените поля…
Нищо не биваше да попречи на плановете й. Така щеше да получи признанието, за което мечтаеше. Беше й писано да стигне върха, усещаше го с всяка фибра на тялото си. Защо, по дяволите, още не се случваше? В крайна сметка беше толкова красива, нали?
Отражението й в огледалото я увери, че е права в това отношение.
Имаше високи скули и сочни устни — вероятно леко изтънели с годините, но все още доста секси. Очите й бяха тъмнокафяви, изглеждаха още по-големи и излъчваха меко сияние след майсторски нанесения грим „Шанел“. След седмичните маски за лице в „Канибо“ кожата й бе стегната и идеално чиста, а зъбите й бяха искрящо бели, благодарение на порцелановите фасети, в които толкова далновидно бе инвестирала.
Венера се улови, че е страшно доволна от факта, че беше платила за фасетите и малката лифтинг процедура през октомври. Ако бе изчакала, сега можеше и да не успее да я направи. Но сега изглеждаше прелестно, направо зашеметяващо. И смяташе, че при подходящо осветление можеше да мине и за двайсет и девет годишна.
Ханс я очакваше на маса на горния етаж. Венера с удоволствие забеляза, че той вече е поръчал бутилка хубаво шампанско, което й подсказваше, че е в подходящо настроение за сделка. Алкохолът оправяше настроението на всеки.