Но вече не бе така, за съжаление.
Тази мисъл я ужасяваше. Откакто се бяха върнали от гостуването при чичо Клем, Диана се будеше нощем, обляна в пот.
Въпреки смелите си думи Юнона не се бе свързала с никоя от тях относно решаването на проблема с Бей Линг. Може би идеите й се бяха изчерпали. Щеше да е изключително трудно да изкопчат суетния старец от лапите на алчна секстигрица.
Диана се тревожеше. Трябваше да плати сметките за отмененото си парти. Кога ли щеше да има възможност да организира ново? Приемите й струваха по трийсет хиляди всеки, че и отгоре. Просто бе невъзможно да се организират с по-малко пари. Всички щяха да разберат. Щяха да й се нахвърлят като акули.
Нещата се бяха променили драстично. Диана трябваше да си намери мъж. И то бързо. Съперничките й бяха по-млади и по-секси. Не понасяше тази мисъл и се безпокоеше, че богатите мъже ще надушат отчаянието й. От предишното си привилегировано положение тя винаги се бе присмивала на момичетата, тръгнали на лов за мъже с тлъсти банкови сметки.
Нямаше начин Венера да отиде сама на партито на Ханс Тирш. Сестрите Чеймбърс щяха да посещават всички подобни събития отсега до Коледа!
Диана искаше да се омъжи. Нямаше непосредствени впечатления върху брака, не и след като татко й егоистично й бе отнел този шанс. Чичо й Маркъс изглеждаше сравнително щастлив. Но за Диана бракът бе необходимо социално зло. Преди бе смятала, че има достатъчно време да се омъжи, да създаде семейство, да бъде майка на децата си, макар двете с Венера да бяха лишени от този лукс. Нямаше да се паникьосва. Парите все още бяха на нейно разположение, поне до Коледа. Стигаха за издръжката й. Все пак разполагаше с гардероб, претъпкан с дрехи висша мода. Просто трябваше да ги използва.
— Смятам, че трябва да забележат появата ни — замислено отбеляза тя. — Определено е време да извадим скъпоценностите.
Диамантите на фамилията Чеймбърс. Принадлежаха на Клемент, но бяха семейно наследство. Той ги притежаваше, преди някое от момичетата да се роди, и позволяваше на племенниците си да ги носят. Пазеха се в трезора на банката.
— Защо не? — Венера се усмихна.
— Разопакова ли багажа си? — попита я сестра й.
Тя кимна:
— Щом наистина настояваш да използвам онзи килер.
— Това е съвсем прилична двойна спалня — раздразнено каза Диана. — Можеш да идеш да живееш под наем някъде другаде, ако така предпочиташ, скъпа.
— Трябва да пестим — надменно отвърна Венера.
Тя изгледа начумерено сестра си. Когато станеше голяма филмова звезда, нямаше да забрави колко строга е била с нея Ди. Както и да е, двете носеха един и същи размер дрехи. Макар Диана да бе по-скромна в обличането от нея, все пак имаше някои неща, които си струваше да заеме от нея. Чанти на „Ерме“ и обувки на висок и тънък ток, някои от роклите на „Маккуин“ бяха страшно секси, както и някои класически модели на „Алая“… Венера просто щеше да й покаже как трябва да се носят, нищо повече.
— Да. — Тази тъжна мисъл уби желанието на Диана да спори. Мразеше да разсъждава над това. — Предполагам, че имаш право.
— Хайде да се приготвим за партито, скъпа — предложи сестра й. — Ти изтичай до банката за бижутата. Първа си запазвам колието.
— Къщата е моя, спалнята е моя — значи и колието е за мен — сопна се Диана. — Ти ще вземеш брошката и обеците.
Венера се нацупи. Но пък когато Диана излезеше от къщата, можеше да прерови гардероба й.
— Добре — въздъхна тя примирено.
Осма глава
„Алма Теръс“ бе закътана встрани, в дъното на улица „Алън“, като малък оазис точно до главната улица в Кенсингтън. Лесно можеше да се разпознае къщата на Ханс — номер четиридесети бе ярко осветен и колона двойки чакаха пред входната врата, а по улицата обикаляха джипове със затъмнени стъкла.
Венера остави Диана да слезе първа от таксито. Сестра й определено изглеждаше добре, помисли си тя с известно безпокойство. Беше с елегантна вталена рокля в сиво с блед сребрист кант, допълнена от гълъбовосиви обувки от лачена кожа с неизменните червени подметки. Изглеждаше много стилна, с излъчването на филмова звезда от ерата на нямото кино. На шията й проблясваше тънкото, но прелестно диамантено колие на фамилията Чеймбърс — деликатна плетеница от листа и клонки от осемнайсеткаратово злато и искрящи бели камъни.
Венера се надяваше тоалетът й да засенчи този на сестра й. Кремавата копринена рокля нежно галеше извивките на тялото й, изкусно дооформени от хирурга, а специална лента прикриваше зърната на гърдите й, което бе отлична идея, иначе щяха да са щръкнали в тази студена нощ. Беше избрала великолепно палто от лисица в наситен червеникав цвят, който подчертаваше дългите висящи обеци, които блестяха на ушите й. Закачила бе брошката във формата на ветрило от искрящи като лед диаманти точно в средата на деколтето си, така че погледите да бъдат привлечени към пищните й гърди. Носеше обувки с десетсантиметрови токчета, така че стегнатото й малко дупе да изпъква. Един хубав чифт обувки можеше оптически да свали поне килограм от теглото на жената, а Венера имаше само хубави обувки. Освен това носеше бельо на „Ла Перла“ — оскъдни секси бикини от бяла дантела. Истински лукс, който я караше да се чувства добре.