Подаде на сестра си ръка и двете заедно тръгнаха към вратата.
— Венера и Диана Чеймбърс.
Служителят от охраната прелисти списъка с гостите.
— Съжалявам. Нямам записана Диана Чеймбърс…
Диана почервеня.
— Райхарт, всичко е наред. — Ханс се бе появил на входа. Стоеше до вратата с чаша студено мартини с огромна маслина в ръка. Тъмните му очи, блеснали от удоволствие, обходиха момичетата. Венера забеляза как погледът му се плъзна по роклята й, която искреше на фона на златистата й кожа, а после се спря върху Диана — елегантна, в сребристосиво, с коса в цвят на карамел, оформена умело в стилна прическа.
Усети как стомахът й се присвива от ревност.
— Много мило да позволиш на сестра ми да ме придружи — любезно изрече тя и сластно вдигна рамене, за да падне от тях кожената наметка. Така остана с напълно изложена на показ гръд, в дълга и прилепна копринена рокля, безумно високи токчета и диаманти.
Това свърши работа. Ханс извърна глава, за да я огледа по-добре, и тя забеляза как зениците му леко се разшириха.
— Сигурен съм, че тя не обича да придружава никого — учтиво се обади той.
Диана се усмихна широко, мислено разгневена на Венера, която стоеше до вратата, облечена с вулгарната си рокля.
— Мисля, че познаваш моя приятел Джъд — обади се Диана и отново привлече вниманието на Ханс върху себе си.
— Джъд Лоу ли? — Тя кимна и продуцентът се усмихна топло.
— Както и семейство Епстийн… А може би и Барбара Шот. — Диана небрежно подхвърляше имената на някои от най-влиятелните финансисти в британското кино.
Ханс бе очарован.
— Разбира се. Всъщност бях поканил Барбара тук тази вечер, но тя имаше ангажимент в Монако.
— Жалко. — Диана му се усмихна очарователно. — Значи няма да познавам никого.
— Ще познаваш мен — отвърна той. — Заповядайте вътре, дами. Някой ще ви донесе питиета.
Венера гледаше ядосано Диана, докато един от сервитьорите й подаваше студено шампанско. Тук бе пълно с милиардери. Защо Диана бе решила да насочи атаката си към единствения мъж, когото Венера искаше да впечатли? Но пък тя си беше такава още от времето, когато деляха обща детска стая. Сестра й винаги искаше да има най-хубавите играчки. Все търсеше онова, което Венера харесваше. Червенокосата Барби. И онази миниатюрна електронна игра на ключодържателя…
Ханс разговаряше с Диана вече цели осем минути. Венера ги бе засякла, докато ги гледаше застанали един до друг пред изключително реалистичната на вид дизайнерска газова камина, която бе разположена на една от покритите с копринени тапети стени. Като цяло къщата бе великолепна — тапети с фигурални мотиви, сребърни свещници от времето на крал Джордж, елегантни мебели от периода на регентството, както и огромно маслено платно, изобразяващо планината Шварцвалд, което бе окачено над полицата на камината. Очевидно бе на някой от майсторите от старата школа.
Всичко бе изненадващо достолепно за едно от лошите момчета на Холивуд, пък макар и да бе европеец. Кой ли бе дизайнерът му, разсеяно се запита тя. Трябваше да вземе номера му.
Две по-млади жени бяха застанали в един от ъглите. Венера бодро се запъти към тях с пълното съзнание, че всяко движение ще накара греховно тънката й копринена рокля да подчертае извивките на тялото й. В никакъв случай нямаше да преследва Ханс Тирш. Вместо това щеше да постои при тези празноглави кукли, нека съпругите да се успокоят малко. Венера Чеймбърс никога не изпадаше в затруднено положение. Всъщност след около минутка разговор с други жени — което си бе отвличаща вниманието маневра — тя имаше намерение да намери най-богатия свободен мъж на цялото парти и да се лепне за него като захарен памук.
— Здравейте — любезно поздрави тя и протегна ръка с перфектен маникюр. Ноктите й бяха декорирани от Селин, която бе най-популярната стилистка в салона „Блис Спа“, и върху френския маникюр блестяха мънички кристалчета, искрящи също като диамантите, които висяха от ушите й. — Аз съм Венера Чеймбърс. Приятно ми е.