Момичетата бяха около двайсет и една годишни и явно бяха облекли най-красивите си тоалети. Определено бяха от по-долна категория — с обувки, евтини имитации на големите модни марки. Имаха отвратителни колиета: едната носеше гердан с морски мотиви, а другата — евтин цитрин. Косите им бяха подстригани късо, което винаги бе грешка: богатите мъже обичаха дълги коси, така имаше какво да сграбчат в леглото. Но пък имаха хубав, здрав блясък, замисли се Венера; едната бе с гарвановочерна коса като на Луиз Брукс, а другата — невероятно червеникавокафяво. Червенокосата имаше поразително сини очи и млечнобяла, много гладка кожа. Венера си я представи в реклама за пушена шотландска сьомга. Или шотландско уиски.
— Актрисата ли? — попита брюнетката.
— Много те харесахме в „Госпожа Макобър“ — обади се другата. — Аз съм Лили Бруин.
— А аз съм Клеър Даунс.
Венера ги озари с най-благосклонната си усмивка. Почитателки! „Госпожа Макобър“ бе първият й филм, беше изиграла малка роля и бе получила възторжени отзиви от критиците. Това бе преди пет години, когато всичко й се струваше постижимо.
— Откъде познавате Ханс? — попита тя и отпи глътка от шампанското си.
— Излизам с негов приятел — каза Клеър. И посочи в дъното на стаята.
— Оли Фостър? — възкликна Венера.
— Да, той е много забавен. — Пъстрооката брюнетка вирна брадичка. Стомахът на Венера се сви на топка. Оли Фостър бе около четиридесет и осем годишен петролен магнат. Според последните слухове бе в процес на развод. Косата му бе напълно посивяла, а скъпият му костюм от „Савил Роу“ не можеше да прикрие шкембето му.
И този човек излизаше с тази… тази тийнейджърка? Венера по-скоро си представяше, че той е подходяща партия за някоя като нея. Не и за момиче като Клеър Даунс, която и да бе тя, по дяволите. Ужаси се при мисълта, че мъжете се заглеждат по толкова по-млади момичета. Тогава каква бе нейната възрастова категория? Някой старчок, прехвърлил шейсетте? Пфу.
— Сигурна съм.
— А аз дойдох да поговорим за един от филмите на Ханс — „Мод“. Актриса съм, той искаше да ме види преди прослушванията утре.
Венера се зачуди за коя от ролите. Може би за тази на Моли, саксонската девойка, любовница на Хенри Плантажене. Вероятно за нея.
— Колко хубаво. Може да се окаже голям шанс за теб.
— Ами ти? — любезно се поинтересува Лили. Сините й очи вече оглеждаха тълпата зад гърба на Венера. Тя не се засегна; никое уважаващо себе си момиче не би искало да остане в дамска компания на парти.
— Просто се забавлявам. Ханс ми е стар приятел — излъга Венера. Нямаше начин да сподели с тази малка кукла, че се е съгласила да се яви на кастинг. Беше прекалено унизително. Обгърната в кремава коприна и с диамантени бижута, демонстрираща лукс и висока класа, тя знаеше, че прилича на филмова звезда. И се налагаше да се държи, сякаш е такава, поне докато не стане наистина.
— Може би ще му кажеш някоя добра дума за мен — обади се Лили. В тона й се долавяха умолителни нотки.
— Разбира се. — Венера й намигна, макар да нямаше подобно намерение. Хлапачката трябваше сама да се спасява. — Сега моля да ме извините — ведро изчурулика тя и се оттегли, преди някое от момичетата да успее да се измъкне от групичката преди нея.
Идеално. Ето го и Хари Делакорт. Венера вече го бе срещала на няколко партита. Възпитаник на „Итън“, с голяма свиневъдна ферма в Девън, дългове от хазарт, както и навик да смърка кокаин. Определено не достатъчно влиятелен и значим, но пък беше мил и очарователен човек. Можеше да го използва, за да я представи на останалите гости. Голямото предимство на Хари се състоеше в това, че имаше връзки. Венера се запъти право към него.
— Хари — измърка тя. Постави крехката си длан върху ръката му; очите му светнаха, когато я погледна, и Венера го целуна леко по двете бузи, заслепявайки го с усмивка. — Как си? Толкова се радвам да те видя.
— Много добре — отвърна той. — Ти как си? Чух, че си отскочила до остров Махе с момичетата.
Венера изтръпна.
— Откъде чу?
— Имам си шпиони — заяви той. — Всичко наред ли е с чичо ти? Надявам се, че няма проблеми в рая?
— Не — категорично отсече Венера, твърдо решена мигновено да смени темата. — Никакви! Хари, ще ме запознаеш ли с приятелите си…
— Представям ти Акихито Томура. Работи за „Лазар“…
Венера лекичко се поклони и определено не хареса начина, по който Томура зяпаше гърдите й. Никак не бе изискано.
— А това е Карл Родън. Карл е собственик на хотелската верига „Виктрикс“.
Тя моментално се извърна към него — като слънчоглед, който надига главица. Хмм, помисли си Венера, този мъж е специален…