Веригата „Виктрикс“. Категорично най-добрите, най-реномираните хотели в целия свят. Имаше един във всеки голям град и всички бяха последен вик в луксозния дизайн — и цената им го доказваше. Венера винаги отсядаше там, поне когато можеше да си намери стая. И особено ако някой от богатите й приятели плащаше сметката.
Самият Карл бе около петдесетте, прецени тя, но в страхотна форма. Прошарена коса, стройно и мускулесто тяло, хищнически поглед и гъсти черни мигли. Чувствени и леко сурови устни. Венера сведе поглед, за да потърси венчална халка на ръката му, но не видя никакъв пръстен.
— Приятно ми е — каза той, докато я оглеждаше от глава до пети одобрително.
— И какво правите в града? Ще построите ли още един „Виктрикс“ в Лондон?
— Венера — измърка някакъв глас зад нея, — винаги говори за бизнес.
Венера стисна устни. Сестра й се бе появила.
— Аз съм Диана, сестрата на Венера — представи се тя.
— Карл Родън и Акихито Томура — сопна се разгневената Венера.
Карл взе ръката на Диана, вдигна я към устните си и я целуна. Венера настръхна. Да я вземат мътните! Диана най-нагло се бе натрапила на това парти, а сега заставаше на пътя й на всяка крачка. Може би все пак трябваше да иде при Марша. Животът заедно със сестра й щеше да се окаже кошмар… като Коледа при чичо Клем, но продължаваща месеци наред.
— Очарован съм — тихо произнесе той.
Венера познаваше този поглед. Само един миг стигаше, за да разбере кой по кого си пада. Карл я харесва, но много повече хареса Диана. Нямаше да се унижава, като се опита да се конкурира с нея.
Венера обходи с поглед залата. Младата Лили бе успяла да се докопа до Ханс. Езикът на тялото й говореше красноречиво за намеренията й, тя се смееше и флиртуваше. И той далеч не бе отегчен; силното тяло на австриеца се накланяше все по-близо към нея…
Това бе прекалено. Венера Чеймбърс нямаше да се остави да бъде изместена от някаква си тийнейджърка в рокля, купена от второразреден бутик. Тръгна самоуверено към Ханс и леко изпъчи гърди.
— Извинете, че ви прекъсвам — обади се тя, пренебрегвайки мигновеното намръщване на Лили, — но забравих да ти кажа, Ханс, че братовчедка ми Юнона организира малко парти в неделя за Поли Шефилд…
— За кого? — грубо попита Лили.
Венера й се усмихна мило.
— Херцогинята на Шефилд — поясни тя. Говореше се, че Ханс Тирш е сноб и колекционира най-доброто от всичко — от картини до аристократи. — Джемайма може да се отбие. Свободен ли си?
— За съжаление, не. Връщам се в Лос Анджелис. — Но пък намесата й свърши работа. Ханс се обърна към нея. — Ще поговорим повече утре — каза той на Лили.
— Разбира се — отвърна момичето, усмихна се ядосано и се отдалечи.
— Постъпи жестоко — каза Ханс.
— Нямам представа за какво говориш — нацупи се Венера.
Той се ухили.
— О, мисля, че имаш.
Тя се усмихна и заряза преструвките.
— Съжалявам. Подразних се, че тя те обсебва. А аз исках да поговорим за сценария.
Той дискретно плъзна ръка и леко прокара загрубелия си пръст по голия й гръб, галейки гръбнака й. Венера, за свое изумление, мигновено се разтопи от удоволствие. Имаше нещо завладяващо в абсолютната власт на този жест, в интимността му, което я възбуждаше. Мъжете обикновено бяха заслепени от красотата й и отчаяно я ухажваха със скъпи подаръци и букети цветя.
Не и този. Кожата й настръхна и тя усети прилив на желание.
— Никакъв бизнес на масата за вечеря — небрежно подхвърли той. Гледаше я в очите, погледът му бе сериозен. Намекваше, че усеща реакцията й. Ръката му слезе още по-надолу и палецът му погали горната част на дупето й.
Венера искаше да се овладее и затова се отдалечи. Той продължаваше да й се усмихва и това я караше да се чувства гола и уязвима. Господи, колко секси беше. Не беше нейният тип, определено. Тя се съгласяваше с лека досада да излезе с някой банкер или богат предприемач, мъже със стегнати тела и хубави костюми. Никой от тях не бе докоснал сърцето й. Идеалният образ на филмовата звезда Венера Чеймбърс бе голямата й любов и всичко бледнееше в сравнение с това бляскаво видение.
Но Ханс Тирш бе прям, груб, първичен. Самоуверен до степен на самонадеяност. Очите й пробягаха по мускулестите му гърди и силните бицепси, които се очертаваха под ризата му.
— Ще седиш до мен на вечерята — каза той.
— Не — Джейни Епстийн седи до теб. И Мелиса Майер.
Венера бе проверила разпределението на местата.
— Ще преместя Джейни другаде — отвърна с ниския си гърлен глас Ханс. — Сигурен съм, че ти си много по-добра компания.