И други от гостите бяха престанали да разговарят и го слушаха. Родън притежаваше харизма, забеляза Диана. Грубоват и корав по нюйоркски, но определено излъчваше магнетизъм.
— Определено звучи вълнуващо — съгласи се тя любезно.
— Как би могла една жена да се съревновава с това?
— Развеждал съм се два пъти — отвърна Родън. — Това отговаря ли на въпроса ти?
Два пъти. Тя направи бърза и безскрупулна преценка. Това означава, че е от мъжете, които не са против брака, но също така, че ще настоява за предбрачен договор. Вярно, че е много богат, но едва ли е идеалният кандидат…
— Отбий се да видиш обекта — предложи Карл, докато тя тъкмо се канеше да се обърне към Мик Торънс. — Познаваш всички известни хора в този град. Искам хотелът да се превърне в новия бар „Мет“. Или „Бужис“. Също толкова популярен, но с високата класа на „Риц“. Можеш да ми помогнеш. — Той се подсмихна. — Ако слуховете са верни, ще ми спестиш куп пари за консултантски услуги. С радост ще ти платя за услугата.
— С удоволствие ще го направя и безплатно — отвърна Диана, мъчейки се да отклони от темата. Прекалено късно — Мик вече бе потънал в разговор със закръглената червенокоса от лявата му страна.
— Значи още тази вечер.
— Може би утре. — Диана отвори чантичката си и му подаде малка визитка.
— Градско момиче — прочете Родън и се усмихна широко. — Много забавно.
Диана сви рамене, не особено доволна. Клеър Даунс се бе съвзела и сега гледаше с обожание Оли Фостър, притиснала стройното си бедро към крака му. А останалите богаташи разговаряха с красавици, поканени от Ханс Тирш.
Диана не си търсеше работа. Тази вечер се очертаваше като малък провал.
В другия край на масата Венера седеше до Ханс. Изглеждаше запленена от него и се бе наклонила напред така, че да демонстрира пищното си деколте. Раздразнението на Диана нарасна. Бе пренебрегнала Ханс в търсене на по-едра плячка, но май по-добре да си бе останала при него. Сега той бе на разположение на Венера по време на цялата вечеря. Не си струваше да прави нов опит да се докопа до филмовия магнат. И бездруго той бе само независим продуцент, каза си Диана.
Е, какво пък? Това бе само една вечер. Можеше да се престори, че е доволна от интереса на Карл. И бе научила нещо важно. Трябваше да се ходи на такива партита с предварителен план; да си набележи един мъж и да има резервен вариант, в случай че той се окаже зает. Отпи мъничка глътка от шампанското си „Кристал“ и взе твърдото решение да поеме контрол над ситуацията. Още от утре. Диана Чеймбърс щеше да сътвори собствена версия на Балния сезон през двадесет и първи век и също като своите предшественички до края му тя непременно щеше да се омъжи.
— Какво ще кажеш за десет часа? — попита тя Карл с приятна и леко отегчена усмивка.
— Устройва ме. — Той изобщо не подозираше какви са плановете й.
Девета глава
Луната грееше ярко над Лондон. Късно през нощта гостите започнаха да се разотиват от дома на Ханс. Диана си тръгна първа; беше ядосана на Венера и изобщо нямаше намерение да я чака. На партито нямаше хора, с които си заслужаваше да общува. Нямаше важни персони, или поне не и такива, които да са свободни. Не искаше да гледа как разни тийнейджърки с ужасни обувки и евтини рокли успяват да привлекат вниманието на късогледите приятели на Ханс Тирш. Преструвайки се на отегчена, Диана просто излезе на улицата и отмъкна таксито, което чакаше Клеър Даунс. Да върви по дяволите Венера. Толкова по-зле за нея.
Диана наблюдаваше с любопитство, докато мъжете излизаха със своите съпруги за показ и напористи млади приятелки, увиснали на ръцете им. Колко самодоволни изглеждаха всички тези двойки. Особено съпругите. На тях никога нямаше да им се наложи да се притесняват за липсата на гравирани покани върху полицата над камината, никога нямаше да се тревожат дали ще прекарат лятото на някоя яхта в Капри или Сен Тропе. Нямаше да се безпокоят за чантите „Булгари“, за обувките „Л. К. Бенет“, за скъпоценните гривни „Картие“ и кожените гривни „Шанел“ — всички тези дребни детайли, които правеха живота идеален, бяха техни завинаги.
И тя искаше такъв живот. И щом чичо Клем се канеше да й го отнеме, имаше само един начин да си го върне. Тази вечер Диана бе проявила недалновидност. Тази грешка нямаше да се повтори.
Венера забеляза, че Диана си тръгна, без да се сбогува. Е, сестра й бе ядосана. Изпита леко угризение, но просто реши да й се реваншира на сутринта. В момента настроението на Диана просто не я интересуваше, защото самата тя бе прекалено развълнувана.