Когато гостите започнаха да се разотиват, тя се постара да не се набива на очи: често се отбиваше до банята, където се освежаваше с одеколона „Молтън Браун“ на Ханс; отпускаше се на старинния шезлонг и разтриваше глезените си; отиваше до прозорците, за да се наслади на малката осветена градина, майсторски проектирана от Руфъс Дракс с японска прецизност към използването на пространството.
Нощта бе свежа и хладна. Под копринената рокля тялото й бе топло и тръпнещо. Ханс я бе възбудил по време на вечерята. Макар да бе седяла до него, той едва я бе погледнал. През цялото време общуваше с другите гости — финансист, конгресмен, прохождаща киноактриса. Освен това говореше за другите си проекти, за самолетите си, за компаниите, които притежаваше, за именията в Австрия. Политикът го помоли за съвет по отношение на рисковите фондове. Финансистът искаше да го привлече за партньор в откупуването на някаква компания. Ханс се стараеше да окуражава младата актриса Мелиса, давайки й много практични съвети, докато — както забеляза с възторг Венера — напълно пренебрегваше влюбения поглед, с който тя го гледаше.
Разговорът се въртеше около пари, акции, земи и филмови звезди. Това говореше за власт. Венера разбираше, че той леко се надува, за да я впечатли. И успяваше.
Малко от останалите гости обсъждаха фестивала в Кан и се смееха на невъзможността да си намериш хотелска стая.
— И какво направи ти? Отседна в Ница? — попита конгресменът.
— Не ставай глупав. — Ханс разпери мускулестите си ръце. — Купих малка вила на хълма над „Кроазет“. Само едно цяло и две.
Нямаше нужда да пояснява, че става дума за милион.
Венера не можа да се въздържи и усети как леко се задъхва. Опита се да го прикрие с глътка шампанско, но очите му се спряха върху нейните, развеселени — само за миг, колкото да й даде да разбере, че долавя всяка нейна реакция. И докато се червеше, Ханс притисна бедро към нейното. Намести салфетката в скута си и пръстите му докоснаха дискретно, но и съвсем категорично крака й, погалвайки я точно над коляното…
Сякаш електрически ток премина през тялото й. Венера потрепери от удоволствие, едва сдържаната възбуда в стомаха й пламна мигновено в страстен изблик. Всичко в него й въздействаше, сякаш току-що бе взела малко кокаин и нещата изглеждаха по-ярки. Познаваше и по-богати мъже, но никой не пилееше така свободно парите си. А и много от мъжете в нейното обкръжение бяха актьори, които винаги бяха не особено мъжествени, или пък богати наследници, на които се натъкваше на партитата на Юнона. Малцина бяха продуцентите като Ханс. Той бе постигнал всичко сам и не се срамуваше от амбициите си. Беше властна натура, а гърленият му говор го правеше дори още по-мъжествен. Имаше нещо особено в немския език. Размърда се на стола си в опит да овладее дишането си, благодарна за специалните лепенки, които й помагаха да запази благоприличие, и че той не може в момента да положи длан върху корема й, за да усети пулсиращата страст.
Ханс Тирш излъчваше абсолютна самоувереност. Знаеше, че би трябвало да ненавижда това, да мрази факта, че той се възползва от властта и богатството си, за да я привлече. Но това я възбуждаше. Без капка съмнение. А фактът, че той имаше власт над нея, особено това, бе още по-секси…
Ангажираше вниманието си с разни неща, разглеждаше множеството древни нефритени статуи или елегантни модерни скулптури, разположени из къщата. Питаше се как ли изглежда спалнята му. Дали има огледала.
И нито веднъж не погледна — не можеше да го направи — към Ханс. Нека той да подхване темата. Нямаше намерение да го съблазнява. Макар кожата й да пареше от възбуда, а кръвта във вените й да кипеше от желание.
Тя гледаше през големите френски прозорци проектираната от дизайнера градина, която изглеждаше божествено тиха и мирна. Облицованият с камъни водопад на отсрещната стена, издържан в традициите на дзен изкуството, бе изкован от масивен бронз и обсипан с кристали и отразяващи светлината сребърни дискове, които искряха, докато хладните води се спускаха над тях. Тя се опита да се съсредоточи, но успокояващите звуци не й подействаха. Вместо това Венера наблюдаваше в стъклото отраженията на тръгващите си гости; младата актриса бе сред последните. Тъй като се намираше в градината, далеч от всички погледи, никой не гледаше към Венера, никой не забеляза, че още е там; точно както искаше тя.
Най-накрая вратата се отвори и затвори за последен път и тя остана сама с него в къщата.