Выбрать главу

— Какво стана с теб? Аз си легнах в полунощ — измърмори кисело Диана. Очите й още бяха зачервени. Отчаяно копнееше за една цигара.

— Май искаше да попиташ с кого съм била — поправи я Венера. — Лека забежка с Ханс Тирш. Нищо сериозно.

Диана изпита нов пристъп на ревност. Докато тя самата не бе решила да потърси друг мъж, Ханс Тирш бе готов да пълзи на колене пред нея. Грешен избор. А сега Венера го бе докопала.

— Била си на прослушване? — заяде се тя.

— Няма нужда да правя това, за да получа ролята. Ханс разпознава истинския талант, когато го срещне.

— Очевидно — измърмори под нос Диана. — Направи ли кафе? — попита тя по-високо.

— Кафе ли? О, не. — Венера потръпна. — Не мога да разбера защо още пиеш тази помия. Не бих си позволила да пия нещо, което ще остави петна по порцелановите ми фасети.

— Трябва да се събудя. А и цялото това изкуствено избелване… Мисля, че е прекалено. Не е в моя стил.

Венера сви рамене.

— Какви са плановете ти за днес?

— Трябва да взема душ и да ида на среща с Карл Родън. За новия му хотел. Иска моя съвет. Ужасно досадна история, но все пак. А ти?

— Отивам да подпиша договора за „Мод“ — тържествуващо обяви Венера. — После може да се отбия до пиара ми. Ще трябва да помислим как да се справим с интереса на медиите.

Все едно, мрачно размишляваше Диана, докато пълнеше голяма чаша с обезмаслено мляко и нес кафе. Карл беше задънена улица, но пък може и да познаваше някои важни хора. Определено познаваше такива. Трябваше да се заеме сериозно с търсенето на подходящ съпруг. При мисълта за момичетата от партито на Ханс, дори и за собствената й сестра, направо потреперваше. Диана отхвърли идеята да хапне купичка с вкусни овесени ядки и вместо това предпочете тънка филийка диетичен хляб с диетичен маргарин и пикантен пастет. Налагаше се да прави жертви, за да поддържа фигурата си…

След два часа Диана слезе от таксито, убедена, че изглежда добре. Много добре. Беше си облякла най-хубавия костюм, с който можеше да прилича на делова жена — прелестно зелено сако „Прада“, майсторски скроено така, че да подчертае тънката й талия, идеално съчетано с тясна права пола в почти същия цвят на „Джоузеф“, която обгръщаше плътно дупето й и леко се стесняваше надолу към коленете. Освен това носеше затворени обувки на нисък ток на „Маноло“ от кафява змийска кожа, чорапи на „Диор“, бежова ленена риза с къс ръкав на „Шанел“ и елегантна чанта от светлокафяв лак на „Кейт Спейд“. На лявата си китка бе сложила златен часовник „Картие“, а на шията й дискретно проблясваха перли на „Микомото“.

Карл Родън я чакаше. Тя го огледа критично на дневна светлина. Ммм. Определено бе богат. Личеше си по отлично скроения костюм, направените очевидно по поръчка обувки, големия „Ролекс“. Още по-явна демонстрация на богатство бе паркираният пред обекта зелен „Астон Мартин“, който блестеше под утринното слънце.

Жалко за бившите съпруги, разсеяно си помисли Диана. Много жалко.

Запъти се към него широко усмихната. Нямаше смисъл да гори мостовете след себе си…

Родън се приближи и й стисна ръка. Махна към строителната площадка зад гърба си.

— Е, какво мислиш? Ще има подземен паркинг, обслужван от хотела. Искам да запазя чисти зелените площи. Отпред ще има морави с фонтани. Специално проектирана градина отзад. Терасата на покрива също ще бъде с много зеленина, а освен това ще има и панорамен ресторант с изцяло стъклени стени.

Диана се намръщи. Не даваше и пет пари за всичко това. Въпросът бе, че той изобщо не поглеждаше към нея. Очите му бяха приковани в сградата с леко отнесен поглед. Представяше си хотела, в който щеше да се превърне.

С всяка изминала секунда й се струваше все по-малко подходящ за бъдещ съпруг. Искаше й се да спре такси и да се махне оттам, но трябваше да постои още малко.

— Не мисля, че гостите се интересуват чак толкова от градини — отвърна тя леко сопнато. — Представи си, че си богат бизнесмен, отседнал в хотел. Какво би потърсил? Централно разположение, луксозни стаи, изискан бар, отлична кухня, модерни удобства.

Погледът на Родън се избистри и очите му се фокусираха върху нея. Но все още гледаше само очите й. Не погледна надолу към секси полата и стегнатите й прасци, обути в чорапи с ръбове.