— Искам това да бъде най-хубавата градина в Лондон. С лабиринт като в „Хемптън корт“, както и японско кътче с чакълени пътеки, камъни в стил дзен и кленове…
— Досадно — студено отсече Диана. — Правено е хиляди пъти. Ти пътуваш много. Кога за последно си се наслаждавал на градината в някой хотел? Точно така. Никога. А колкото до стила дзен — твърде напомня за деветдесетте години. Сега ще вземеш да предложиш квадратни бели порцеланови саксии със стръкчета трева за фоайето и ще наречеш това иновация в дизайна.
Родън примигна, после избухна в смях.
— Никой не ми говори по този начин.
— Е, така е, защото всички работят за теб. — Много й се искаше да запали цигара и това я правеше още по-нервна. — Аз — не.
— А какво би направила ти с това пространство?
— Ще вдигна летвата. Ще дам на клиентите онова, което другите хотели не им предлагат. Модерно обзаведени стаи с телевизори с огромен плосък екран вече са наложени като стандарт за по-високия клас обслужване. Какво ще направи твоя хотел различен? Ние сме лондончани — заяви му Диана. — Взискателни сме.
— Кажи ми какво би накарало жена като теб да предпочете моя хотел.
Диана сви рамене.
— Център за красота и здраве. Трябва ти спортен салон по последна дума на модата. Не от онези малки зали с няколко пътеки за бягане, с които разполагат повечето хотели. И точно до него трябва да бъде най-добрият салон за красота в цял Лондон. Отлични гримьори, масажисти, маникюристи и педикюристи. Първокласен фризьорски салон. И недей да пестиш от броя на стилистите. Когато съм в някой хотел, никога не мога да си взема час, защото всички са резервирани за седмици напред. Колкото до мъжете, те трябва да могат да влязат и да вдигат тежести или да потренират с личен треньор без предварително записан час — почти по всяко време на денонощието. Дамите трябва да могат да си оправят веждите, когато им хрумне. Освен това би могъл да предложиш диетично меню, което е здравословно и вкусно. Нещо като „Шампнис“, само че без да се налага да излизаш от града. Това ще привлече повече клиенти, отколкото някакви си глупави японски кленове.
Родън бавно кимна с глава.
— Познаваш ли много стилисти и масажисти?
Диана се отнесе към този въпрос с пренебрежението, което напълно заслужаваше. Усмивката му стана още по-широка.
— Бих искал да задържа ниски разходите за заплати.
— Това е лесно. — Тя потрепери, тук, навън, бе студено. — Повечето консултанти по красота работят за дребни суми. За маникюр, педикюр и масажи не се изискват особени умения. Трябва да плащаш солидно само на фризьорите, които подстригват и боядисват коси. Един компетентен личен треньор също трябва да е добре платен. Ще има текучество сред персонала, но пък тук ще работите със знаменитости. Няма да имаш проблем да запълниш свободните места. Може би е добре да наемеш един много известен гримьор и да го оставиш да ръководи останалите. Това е всичко, което ти е нужно.
— Благодаря. — Беше престанал да се усмихва и отново гледаше строителната площадка на хотела. — Отлична идея. Много по-удачен начин да се използва пространството. Почти сигурен съм, че приятелката ми ще я одобри.
Диана се подразни.
— Приятелката ти?
За бога, бе пропиляла сутринта.
— Да, Сузи Фостър, моделът. Познаваш ли я?
— Не мисля — излъга нарочно Диана. — Те бързо се сменят.
Сузи Фостър бе на двайсет и четири и един от най-търсените модели на подиума в Ню Йорк. Само едно стъпало под статуса на супермодел, тя все пак бе известна и участваше във всички големи дефилета и рекламни кампании за „Мейбълин“ и „Ейч енд Ем“. Диана си я припомни мислено: руса, самоуверена, с няколко закачливи лунички по бялото си носле — идеалът за бяла американка. И много по-млада от Диана.
Той все още не бе погледнал нито веднъж тоалета й. Явно предната вечер бе разчела погрешно сигналите. Искаше да хукне и час по-скоро да се скрие в някой спа център. О, господи, нима бе чакала прекалено дълго? Всички подходящи богати мъже излизаха с тийнейджърки. Сети се за чичо Клем и Бей Линг. Можеше да й бъде дядо.
Трябваше да върне часовника назад.
— Е, аз трябва да тръгвам — каза тя.
Искаше да се махне бързо. Трябваше да се види с Юнона. Бяха изоставили случая с Бей Линг. Не можеха просто да се предадат. Братовчедка й страшно я дразнеше понякога, но тя щеше да знае какво да правят.
— Надявам се да ми отделиш още малко от времето си — каза Карл Родън и я изгледа сериозно, леко изненадан.
Диана му бе ядосана. За какво й беше да остава, по дяволите?
— Приятелката ти е модел. Попитай нея за тези неща. Съжалявам, Карл, доста е студено. Трябва да тръгвам. Графикът ми е пълен.