Даде си сметка, че той не приличаше на никого от мъжете, които познаваше. Не я поставяше на пиедестал. И това й харесваше. Венера изведнъж се разтрепери от мисълта, че отново ще види Ханс.
Масивната кожена врата на студиото се отвори. Оттам излезе Лили Бруин. Беше с черен клин и широка мъжка риза, на ушите й имаше големи висящи обеци, а на лицето й грееше усмивка. Очите й светеха.
Венера потръпна вътрешно. Значи Лили бе получила ролята на някоя прислужница.
Усмихна се дръзко и махна на момичето. Лили изприпка към нея, излъчваща безмерно щастие. На Венера й заприлича на скокливо кученце.
— Здравей! Надявам се, че е минало добре — каза Венера.
— Така е. — Лили се приведе към нея и снижи глас. — Ханс ми каза, че получавам ролята!
— Поздравления! — Венера потръпна; сега щеше да се наложи да работи заедно с нея. — За коя роля се яви?
Очите на Лили се разшириха.
— Ами, на Мод естествено. Прослушването беше за главната роля.
Венера не се сдържа:
— Невъзможно. Сигурно си разбрала погрешно.
— Не съм — отвърна твърдо момичето. — Ханс каза, че съм точно за нея.
Искаше й се момичето да е полудяло. Но Лили говореше с такава плашеща увереност…
— Но всички тези момичета чакат да влязат… Няма ли да види и тях?
— О, не — ведро обясни Лили. — Те са прекалено стари. Тук са за ролята на овдовялата кралица. Или може би за старата дойка. Като теб, нали така? Ти не си тук за главната роля. Онова прослушване започна в седем и половина. Ханс ме извика последна. — Пресегна се и прегърна Венера. — Толкова съм щастлива!
Венера седеше като закована на мястото си. После потупа Лили по гърба. Прекалено стари. Прослушването за Мод започнало в седем и половина.
Овдовялата кралица Матилда… малка роля, вероятно седем-осем сцени.
— Предполагам, че пак ще се видим. Хей, късмет — весело прошепна Лили. — И, моля те, не казвай на никого, докато не обявят официално, нали?
— На никого — автоматично измърмори Венера.
Лили излезе с бодра крачка през вратата, а Венера бавно остави сценария. Стисна юмруци в скута си. Отчаяно се мъчеше да си спомни точно какво й бе казал Ханс по време на обяда.
Дали бе уточнил за коя роля искаше да се яви тя? Беше ли казал?
Не, Венера просто бе решила, че е главната.
Почувства се много унижена. Цялата страст, която изпитваше към Ханс, се изпари. Усети как кръвта се качва в лицето й и се изчервява силно. Не знаеше дали е от гняв, или от срам…
А тя бе спала с него.
Дали й се бе присмивал, питаше се тя. Дали се бе забавлявал, докато прави секс с нея върху онези снежнобели чаршафи?
На бюрото на рецепцията звънна телефон. Момичето притисна ръка към слушалката в ухото си, после погледна към Венера.
— Госпожице Чеймбърс — обади се тя. — Бихте ли влезли?
Венера се изправи, стиснала сценария с треперещи пръсти. Мина през фоайето, сякаш вървеше гола, изложена на показ пред всички, и влезе в офиса на Ханс.
Стаята бе просторна, отново обзаведена с италиански мебели, а по стените имаше плакати на негови филми. Ханс седеше в средата на полирана махагонова маса, а от двете му страни имаше по един мъж. Венера не позна никого от двамата.
— Венера Чеймбърс — представи я той. Гледаше я, сякаш я познава съвсем бегло, с любезна незаинтересованост. — Участвала е в няколко реклами и има малки роли в независими продукции. Запозната е със сценария и мисля, че може да се пробва за ролята на Матилда Булонска.
Венера цялата потрепери. За пръв път в живота си не знаеше какво да каже.
— Имаме ли вашите данни? — попита един от безличните продуценти.
Тя успя да погледне Ханс право в лицето.
— Ханс има всичките ми данни — студено отвърна тя. — Никакъв проблем.
Той вдигна поглед от бележките си. Никаква усмивка, но й се стори, че забелязва леко закачливо пламъче в очите му, което адски я влуди.
— И коя сцена ще ни прочетете? — попита другият мъж. Той побутна малките си кръгли очилца като на Джон Ленън върху носа си.
— Има някакво недоразумение. — В същия миг Венера реши да не подминава проблема. Ханс Тирш бе сбъркал. Както и некадърната й агентка, с която съвсем скоро щеше да прекрати да работи. — Дойдох на прослушване за главната роля.
Младшият продуцент примигна късогледо.
— За Мод?
— Да. За Мод. — Тя изгледа разгневено Ханс.
— Твоята кандидатура се обсъжда за Матилда — търпеливо обясни той. — Мод е роля за по-млада жена и ще я дадем на Лили Бруин.
— Предполагам, че не си знаеш ролята — обади се първият мъж.
— Знам я. — Венера отметна глава. — Матилда има една сцена с Мод. Научила съм я. Ще ви я прочета.