Само че вече я нямаше. Всичко се оказа една голяма лъжа. Целият й живот бе илюзия. Отказаха й поста на щатен преподавател… Изключиха я от клуба на старите момчета… Отхвърлиха я… Тя нямаше нищо.
Мислите й се лутаха в различни посоки. В един момент мислеше само за това как езерото с патиците в „Бозуел“ ще бъде циментирано и превърнато в паркинг. А в следващия си представяше онези мъже — самодоволни и надути академици, които я гледаха надменно и й обясняваха защо никога няма да стане професор.
Атина едва сега проумяваше какво огромно значение имаха парите. Искаше да си върне стария живот. Искаше си дома. И не искаше кариерата й да зависи от онези сексистки настроени негодници.
Атина не бе като останалите. Преди около месец в Махе тя бе изпитала леко разочарование, но не се бе впечатлила от Бей Линг.
Сега обаче тази жена се бе превърнала в голям проблем. Можеше да съсипе живота на братовчедките Чеймбърс.
Като най-умната сред тях, Атина осъзна, че на нея се пада отговорността да я спре.
Пред нея имаше задръстване. Тя спря бавно колата. Извади мобилния си телефон и изпрати съобщение на по-голямата си сестра. „Идвам да те видя.“
Бей Линг трябваше да бъде спряна. Атина трябваше да си върне парите. След това щеше да реши какво да прави.
Юнона Дарлинг седеше в салона за гости и се преструваше, че чете книга. Гледаше разсеяно към градината и не бе обърнала и страница цели петнайсет минути. Прислугата вървеше на пръсти наоколо, силно уплашена да не си навлече гнева й.
Джак. Всичко бе заради Джак. Негодник! Обичаше да тържествува за нейна сметка. Точно сега, в този миг, тя го мразеше толкова силно, колкото го бе обичала преди.
Беше я заварил по-рано същия ден да седи пред глупавия му компютър, докато се опитваше да състави бюджета си с тъпата му програма.
— Какво е това?
Надникна през рамото й. Юнона се опита да скрие екрана, но не беше добра с компютрите и мишката засече.
— Пари? Откога те е грижа за това? — попита тя в отговор. Опита се да обърне всичко на шега.
Джак се намръщи.
— Какво е?
— Плащането на ипотеката ни — отвърна Юнона само след миг. Не искаше да говори за това. Най-малко с него.
— Плащаш я директно от сметката си. Какъв е проблемът?
Тя прехапа устни. Искаше да му каже да стои настрани; въпросите му й се струваха нахални. Джак никога не се интересуваше от парите й. Защо точно сега?
— Няма да постъпват повече пари — отвърна тя накрая. Какво пък. Трябваше да научи. — Само още една годишна вноска.
— И как така?
— Затова трябваше да ида да се видя с чичо Клем. Той ще се жени — сковано поясни Юнона. — Попечителският фонд ще бъде закрит.
Джак подсвирна тихичко и отстъпи крачка назад. После се ухили широко. Юнона настръхна.
— Мисля, че това е страхотна новина — заяви той. — Само ние двамата — сами. Както преди. Няма да има повече лъскави партита, нали така, Юнона? Ти не би искала нищо половинчато.
— Моите партита не са лъскави — възрази тя засегната, а се дразнеше от разговорния му език.
— Можем ли да си позволим тази къща? — внезапно попита той.
— Аз… Не знам. — Но знаеше — не можеха. Дори и ипотеката върху половината имот бе страшно висока за личните й средства. Които в основни линии бяха средствата на Джак. Сега Юнона го презираше, задето не може да се грижи за нея, защото не е богат. Защо, защо, защо, за бога, се бе омъжила за него?
— Нали имаш още цяла година?
— Да. — Тя сви пръсти с перфектен маникюр в юмрук. — Но има и някои други плащания, които трябва да направя…
Дори и с нейното богатство, Юнона бе харчила повече, отколкото имаше. Поддържаше къща с трима домашни помощници на пълен работен ден. И двамата караха „Ролс-Ройс“. Тя носеше прелестен часовник „Тифани“. Имаше цял шкаф бижута от „Жарар“ и „Дом Масо“. Всичко това бе купено на кредит и трябваше да се плаща.
Опитваше се да направи списък какво би могла да върне. По-голямата част от бижутата. Нито една от дрехите. Тоалетите на „Шанел“, „Диор“, „Робинсън Валънтайн“, шапките на „Филип Трейси“… Те си оставаха за нея и нямаше начин да ги върне.
— Слушай. — Джак говореше спокойно, дори звучеше доволен. — Парите застанаха помежду ни. Не се тревожи за тях, скъпа. Аз ще ти помогна. Можем да вземем много добра цена за тази къща. Дори и петдесет процента са много пари. Ще върнеш каквото можеш, ще вземем част от парите за къщата, ще платим дълговете. Онова, което остане, можеш да инвестираш в ресторантите ни. И пак можем да си намерим страхотна къща.