— Колкото повече, толкова по-весело — отвърна Юнона и стисна зъби. — Ди също ще дойде.
Мислено се прокле за отлагането на въпроса. Откакто се бяха върнали от Сейшелските острови, бе изгубила ценно време в непрестанно безпокойство.
Но всичко свърши. Не, отсече тя наум. Не искаше проклетият Джак да се върне у дома. Искаше си своя живот. Нов съпруг можеше да се появи след това. Но този път нямаше да се продаде толкова евтино.
Отиде до бюфета и взе мобилния си телефон. Имаше съобщение от Атина. Юнона се зарадва, че и тя ще дойде; щяха да се справят с проблема заедно.
Телефонът звънна. Атина вдигна, след което настъпи кратка пауза. „Колко е съвестна само“, помисли си Юнона. „Сигурно включва хендсфрито“.
— Юнона.
— Останалите ще дойдат тук — накратко я осведоми Юнона. — За да говорим за нея. — Нямаше нужда да пояснява коя е тя.
— Пътувам към Лондон. Ще пристигна след около час.
— Един час — нетърпеливо повтори сестра й.
— Само поръчай нещо за обяд, Юнона.
— Искам тя да се махне, Тини — каза тя, като използва галеното обръщение към сестра си от детството. Засрами се, когато осъзна, че й идва да заплаче.
— Знам. Всички искаме. Тя е една златотърсачка. — В нашата мина. Гласът на Атина бе ясен и уверен. — Ще измислим нещо. Само се дръж, става ли? След малко пристигам.
Юнона затвори очи и попи ъгълчетата с дантелена кърпичка. Изчака, докато се съвземе напълно, после повика Мария със спокоен тон:
— Мария!
— Да, госпожо Дарлинг?
— Кажи на готвачката, че очаквам трима гости за лек обяд. Помоли я да приготви супа, пита с лук и домати и шоколадов мус за десерт. И да ми приготви бутилка „Сансер“.
— Разбира се, госпожо.
— Ще обядваме в трапезарията — надменно отсече Юнона. Никакви икономии. Поне днес искаше да живее както обикновено. Абсолютно нормално.
Сестрите пристигнаха почти едновременно. И двете бяха с доста помръкнали лица. Юнона позвъни да им донесат коктейли; въпреки високото съдържание на калории, поръча три чаши горещо мляко със сметана и ром. Готвачката добави точното количество захар и в момента напитката й се струваше много подходяща.
— Чакаме Атина. Ще дойде след около час.
— Чудесно. — Диана кимна и с благодарност прие коктейла. Обикновено не пиеше преди обяд, но днес й се стори уместно. — Атина е много умна. Нека сподели какво мисли.
Венера само гледаше мрачно. Взе своята чаша и отпи мълчаливо.
— Ти нямаше ли да ходиш на прослушване за някаква роля днес? — вяло попита Юнона.
Диана погледна сестра си и изпита жал. За бога, кога някои хора щяха да осъзнаят ограниченията си? Венера бе хубава, но вярата й, че е нещо средно между Хелън Мирън и Анджелина Джоли, бе абсолютно безпочвена.
— Ходих. Не получих ролята. — Венера прехапа устни. Ясно бе, че иска да каже още нещо, затова другите две просто изчакаха.
— Дори не е искал да ме пробва за ролята на Мод — изтърси тя накрая. — Накара ме да чета репликите на кралица Матилда — лелята. Лелята на главната героиня. Онази малка тийнейджърка получи главната роля. А…
Диана едва забележимо поклати глава. Венера спря насред думата.
— Няма значение — отсече тя. — Важното е, че трябва да си върна парите. Уволних агента си. Напуснах апартамента си. Ди се грижи за мен. Всичко е ужасно.
— Благодаря — иронично се обади Диана.
— Знаеш какво имам предвид. — Венера с наслада отпи голяма глътка от топлия ром. — Ами ти? Как потръгна твоят ден?
— Изгубих си времето да гледам някакъв тъп хотел с Карл Родън. — Диана се намръщи. — Излиза, че си има приятелка. Искаше да ме наеме като консултант, за бога. Как ли пък не. — Протегна дългите си крака. — Нямам никакво намерение да прекарам живота си в работа. Много моля. — Ядно сви рамене. — Чичо Клем е виновен. Накара ни да повярваме, че парите са наши завинаги, а после си ги взе. Човек не може да живее така. Не е честно.
— И за да довърша картинката — неохотно подхвана Юнона, — двамата с Джак се развеждаме.
Братовчедките й я зяпнаха; Юнона изпита странно удоволствие от това, че бе в най-лошо положение.
— Но защо? — попита Диана.
— Заради парите — гневно отвърна Юнона. — Ти как мислиш? Аз нямам никакви, а той не може да изкарва такива. — Уви около пръста си дългия наниз малки перлички. — Искаше да се преместя в Шотландия и да финансирам с останалите ми пари новия му ресторант.
— О, мили боже — шокирано възкликна Венера.
— Не мога да мисля за това. Не и сега. Всяка жена има право на съпруг, който ще се грижи за нея.
— Разбира се, че е така — съгласи се Диана.
— Джак е егоист. И голям инат. Това е. — Отново си представи как той я покоряваше в леглото, преодоляваше съпротивата й, лишаваше я от самоконтрола й, но Юнона изтласка тази мисъл дълбоко в съзнанието си. — Каза, че се чувствал застрашен, когато имах пари. Бил доволен, че всичко е свършило.