— Пфу — изсумтя Венера. — И сигурно е доволен, че всички трябва да затягаме коланите.
— Ще се наложи да върна бижутата си — изхлипа Юнона. — И да уволня някои от домашните си помощници…
Говореха си и бавно отпиваха от топлите коктейли с ром, оплаквайки тежката си участ, докато не чуха силно почукване по вратата и не се появи Атина, без никой да съобщи за идването й.
Тя влезе в салона, мокра до кости, и се зае да сваля палтото си. Юнона отбеляза, че малката й сестра изглежда невероятно красива със зачервени от студа бузи и дълга мокра коса. Защо и тя не притежаваше тази искра, този пламък? Загърна рамене в суперелегантната си жилетка „Шанел“, за да си вдъхне увереност. Тя, Юнона Чеймбърс, бе желана партия…
Надяваше се, че е така.
Не й харесваше онова, което чуваше от братовчедките си. За всички тези млади момичета наоколо. За заплахите, за непрестанното съревноваване — нали именно това бе и причината да се омъжи за Джак все пак. Да бъде семейна жена, да се радва на почитта на обществото…
Но без пари нямаше да получи уважение.
Юнона се сепна в мислите си. Разсеяно се усмихна на сестра си.
— Здравей, скъпа.
— Има ли нещо за обяд? — попита Атина и прекъсна унеса им. Протегна се и разтърси рамене, също като някоя рошава хрътка, при което наоколо се разлетяха блестящи капчици. — Умирам от глад. И от студ.
— Обядът трябва вече да е готов.
— Горещ ром ли пиете? И аз искам.
— След като ще хапваме, не е ли по-добре да минем на вино? — попита Юнона с лек укор в гласа.
— Зарежи това — твърдо отсече Атина. — Измръзнала съм, гладна и нещастна. Щом искаш вино, дай ми твоя ром.
Юнона й подаде питието си. Атина го изгълта наведнъж. Потрепери цяла и останалите забелязаха ефекта от разстлалата се по цялото й тяло топлина от питието и алкохола в него.
— Хайде да ядем — обади се Атина. Погледна останалите три. — Трябва да решим въпроса. Веднага.
Юнона се погрижи домашните помощници да ги оставят насаме по време на обяда. Започнаха със супата, докато апетитно ухаещата пита с лук бавно се охлаждаше на страничния бюфет, а в камината, зад решетката от ковано желязо във викториански стил пращеше огън. Юнона бе поръчала да отворят три бутилки „Сансер“ и да не ги безпокоят. Тя осведоми сестра си за последните събития.
— Опасявам се, че всички имаме лоши новини, Атина. Джак се изнесе, развеждаме се. Къщата е ипотекирана, така че вероятно ще се наложи да я продам. — Много смело изречени думи, под които се криеше огромна болка. — На Венера й отказаха последната роля, за която се яви на прослушване, и тя уволни агента си. А Диана ни сподели, че парите й са почти изчерпани.
— И аз имам лоши новини. Научих, че родителите ни не са собственици на имението „Бозуел“ — отговори й Атина.
Юнона зяпна.
— Какво? О, не, Тини, наистина ли?
Знаеше колко много значи тази къща за сестра й. Там бяха израснали, бедни, но щастливи, и всяка Коледа прекарваха с мама и татко пред камината. Юнона много обичаше родителите си, но винаги се бе чувствала като кукувиче в чуждо гнездо — не бе толкова умна като останалите и това понякога я караше да се чувства неловко и глупаво.
С Атина не бе така. Голямата й сестра я командваше, но я обичаше, а родителите й я обожаваха и тя се чувстваше много щастлива. Преди да се появи Клем и да я пратят в пансион. И затова мястото на онова детинско блаженство бе свято за нея.
Загубата на имението щеше да я съсипе. Юнона постави длан върху ръката на сестра си, която я стисна с насълзени очи.
— Мама и татко са го продали преди години. Получават малка сума месечно за издръжка. Нямат никакви пари и имението ще бъде застроено. Няма да го понеса, ако това се случи. — Атина се пресегна за охладеното вино. — И като стана дума за пари, и аз нямам много.
Имението „Бозуел“. Открай време Атина мечтаеше за имението „Бозуел“. Знаеше, че малката й сестра няма да се успокои, докато не го откупи.
Четирите жени се спогледаха.
На бюфета до стената имаше брой на списание „Слава“ с братовчедките Чеймбърс на корицата. Венера го посочи.
— Струва ми се много отдавна.
Юнона поклати глава.
— Но не беше отдавна. И не може да бъде. Сега е краят на януари — остават ни по-малко от единайсет месеца да спрем това. И ще трябва всички да се обединим, за да го постигнем. Готови ли сте да се предадете?
— В никакъв случай — ядоса се Диана. — Юнона, ти си абсолютно права. Когато се върнахме у дома, ние просто си заровихме главите в пясъка. Само затегнахме колани. Така няма да разрешим проблема. Трябва да се обединим и да се борим. — Обърна се към Атина. — Ти си геният в семейството, имаш ли някакви идеи?