— Много добре — каза тя, след като нямаше друга алтернатива. — Да действаме бързо и да се опитаме да уредим нещо в близките две седмици.
Единадесета глава
Удивително колко е лесно да се отървеш от цял един живот, мислеше си Атина. След онзи обилно полят с вино обяд само по женски, братовчедките им си бяха тръгнали за Уест Енд с такси, а тя бе помолила Юнона да полегне у тях. Просто се сгромоляса на един диван и се събуди едва към шест следобед с отвратителен вкус в устата, беше жадна и й се гадеше едновременно.
Юнона не прояви никакво съчувствие. Накара я да тръгне веднага за Оксфорд и да се залови за работа.
Атина изпи наведнъж две бутилки минерална вода, два аспирина и чаша силно кафе, след което се качи в колата си в малко по-нормално състояние. През цялото пътуване по магистралата мислеше за положението си. И се чувстваше страшно потисната.
Къщата на улица „Уолтън“. Продадена. Което означаваше край на Оксфорд. Слагаше кръст на последните три години. На цялото учене, на научните трудове, на библиотеките. На приятелите й в Клуба на академичните преподаватели, на враговете й в научните среди. И с какво можеше да се похвали от следването си? Докторска степен. Голяма работа. Атина не би казала, че не струва, но пък в Оксфорд имаше такива на всяка крачка.
Вбесяваше я лицемерието. Колко напредничави и свободолюбиви тези изказваха всички стари преподаватели след няколко изискани ястия и две чаши портвайн. О, всички бяха неимоверно либерални, отдадени на каузата на държавното образование, преработването на отпадъците, спасяването на природата и местното производство. Само че когато нещата станеха сериозни, назначаваха някоя и друга жена на отделни маловажни постове. Нищо не биваше да застрашава спокойствието на задругата на момчетата.
Губеше си времето. Блъскаше си главата в прекрасните каменни стени. Всички те виждаха само обвивката на една красива жена, а интелектът й нямаше никакво значение.
Атина пристигна късно. На постелката пред вратата й имаше куп брошури. Под прозорците й минаваха студенти, прибираха се подпийнали към домовете си. Обичаше живота тук. Щеше да й липсва.
Качи се по стълбите към банята в старинен стил, където напълни ваната, сложи любимите си соли „Радокс“ и се пъхна вътре. Реши да настрои часовника за ранно събуждане. Недвижимото имущество в Оксфорд беше много търсено и за жилището й щеше да се намери клиент, преди края на седмицата.
Но сърцето й се късаше. Имението „Бозуел“, а сега и домът й в Оксфорд — всичко се променяше, всичко познато и уютно се сгромолясваше в прахта.
Не знаеше дали някога пак ще живее на такова хубаво място.
Юнона очакваше Джак да се обади. Рано сутринта се бе свързала с брокер от „Найт Франк“, определиха цена и зачака да завалят оферти. Така и стана, разбира се — изисканите домове в централен Лондон бяха най-търсената стока на пазара. Юнона самоуверено вдигна цената с петдесет хиляди и остави брокерите да се занимават с наддаването между клиентите.
— Продайте я на този, който плати първи — отсече тя. — Ако я искат, нека я купят. Както си е. Нямам време за губене в огледи. Къщата е в идеално състояние.
Брокерите се опитаха да възразят, но тя бе категорична.
Две предложения с близо седемдесет и пет хиляди над исканата цена се появиха още преди края на седмицата.
Юнона тържествуваше.
Но Джак все още не се бе обадил. Тя подскачаше при всяко звънване на телефона, но все не беше той. Просто някоя приятелка или брокерите от агенцията.
Юнона обикаляше из къщата, питайки се какво се бе променило. Сега, когато Джак го нямаше наоколо да я ядосва, тя не спираше да мисли за него.
Всичко бе толкова различно, толкова ново, когато се срещнаха за първи път. Тъкмо бе навършила тридесет и седем и все още бе много красива, една от най-уважаваните дами в лондонското общество, седеше в частна ложа в Туикънъм за последния мач в Турнира на шестте нации, Англия срещу Франция. Не че даваше и пет пари за ръгби. Беше в една от корпоративните ложи с приятелката си Елиз Лоуъл, съпруга на богат американец, изпълнителен директор на голяма компания, и една от най-полезните й връзки; Елиз познаваше всички на Западния бряг — от Сан Франциско до Малибу. Съпругът й предлагаше заветните билети за мачовете на приятели и свои клиенти и Юнона бе дошла, облечена неофициално — вталена рокля на „Армани“ и красиво палто с широк колан.
Джак беше там. Със спортен панталон, купен от обикновен магазин, и чисто бяла риза. Беше се върнал от пътуване в Сардиния, където бе опитвал местните специалитети, имаше прекрасен тен и тъмни очила на главата си.