— Кой е този? — попита тихо Юнона.
Приятелката й се наклони към нея и отвърна с неодобрение.
— Не е важен, скъпа. Един от непрокопсаните приятели на Майкъл. От местния бар. Брокер от Сити. Готви през уикендите.
— Ммм — измърка Юнона.
Елиз не би разпознала привлекателния мъж дори и да стои под носа й; Майкъл бе нисък и с корем, а този мъж бе висок, мускулест, със сурова красота.
Когато се обърна, проклинайки, защото Англия бе отбелязала точка, той впери поглед право в нея.
— Извинете ме. Забравих, че тук присъстват и дами.
— Няма нищо — весело отвърна Юнона. — Лесно е да се прощава, когато твоят отбор печели.
Тогава той се усмихна така, че краката й се подкосиха; Юнона не бе свикнала да я гледат по този начин.
— Джак Дарлинг. Работя в „Морган Стенли“.
— Не вярвам, че наистина се казвате Джак Дарлинг — засмя се Юнона.
Той не откъсна погледа си от нея.
— Трябва да го правиш по-често. Цялото ти лице грейва, когато се усмихваш. Как се казваш, красавице?
И съвсем внезапно, главозамайващо, Юнона осъзна, че той действително я харесва заради самата нея, че Джак Дарлинг няма никаква представа коя е и каква е.
— Юнона — отговори тя, без да назове фамилното си име.
— Страховито име. — Той се усмихна широко. — Звучи предизвикателно.
Първата вечер, когато я покани на среща, Джак я заведе в „Гордън Рамзи“. С неговото ферари.
На втората им среща я покани в апартамента си, където сам сготви вечерята: на масата имаше восъчни свещи, снежнобяла покривка от ирландски лен, отлично вино и уханно ризото с ароматни трюфели и печурки. Смяха се и се шегуваха и Юнона се почувства комфортно с него, напълно отпусната, уверена, както никога дотогава. Дори и скъпите й родители, колкото и да се стараеха да го прикрият, бяха разочаровани от интелектуалните й заложби. Джак Дарлинг харесваше Юнона точно такава, каквато беше, не заради парите или името й. Когато посегна да докосне лицето й със загрубялата си длан, тя потръпна от допира му; той я караше да се смее, беше уникален.
А после, когато приключиха с кафето и ликьора и Джак посегна към нея, Юнона се отдръпна.
— Какво има? — попита той, а дъхът му пареше кожата й. — Не ме ли харесваш?
— Разбира се, че те харесвам.
— Тогава какво?
— Едва те познавам — отвърна Юнона, изплъзвайки се от прегръдката му, и в тялото й се разля приятна тръпка на власт. Грабна чантата си „Шанел“. — Ще трябва да почакаш още доста, Джак Дарлинг.
— Шегуваш се.
— Не се шегувам. — И Юнона си тръгна.
На третата среща той добави и цветя към свещите, но Юнона пак не се предаде. Джак успя да я целуне и усещането за жената в прегръдките му, която искаше да се отпусне, но не смееше, направо го накара да превърти.
Още на следващия ден се появи с пръстен.
След три седмици бяха женени. Юнона не искаше да чака дори и заради възможността да организира подобаваща сватба за обществото. Вместо това похарчи много пари. Омъжи се в „Света Етелдрида“, най-старата католическа църква в Лондон, като шаферка бе сестра й Атина, а сред свидетелите бяха нейните и неговите родители, по-малкият му брат и братовчедките й.
Животът бе хубав. Джак Дарлинг постепенно осъзна за кого се бе оженил. Често правеха страстен секс…
Бракът им бе истински тогава. Когато бе в прегръдките на Джак, когато се смееше с него, обляна в пот, или спореше яростно с него, Юнона се чувстваше истински жива.
След това спомените й бяха мъгляви. Как, по дяволите, се бе стигнало дотук? Как всичко се бе объркало толкова много?
Юнона върна лентата назад, сякаш се бе случило с някой друг: не правеха толкова често бурен секс, тя се бе върнала към светските си занимания, а Джак мразеше това; отначало се караха рядко, когато той не искаше да дойде на третата поредна вечеря през седмицата или искаше да сготви нещо само за двамата у дома, но Юнона предпочиташе да излязат. Тя беше сноб. Той постъпваше егоистично. Дори не беше съгласен тя да отива при чичо Клем за Коледа. Може би именно тогава бе започнало, мислеше си сега Юнона, вероятно точно тогава нещата бяха започнали да се пропукват.
Джак бе влязъл в спалнята и бе видял отворения куфар на леглото и пластовете фина опаковъчна хартия, в която домашната помощница щеше да загърне тоалетите й.
— Предполагам, че трябва да си взема подходящи костюми — каза той. — Чичо ти не е от хората, които харесват тениски и къси панталони, нали?
Юнона го изгледа неразбиращо.
— Какво имаш предвид?
Той махна с ръка към куфара.
— Трябва да си съберем багажа за Махе, нали?
— Ние ли… Не. — Тя си спомни как се бе изчервила, осъзнала заблудата на Джак. — Скъпи, ти не си поканен.