Той се засмя.
— Не съм поканен!
— Сериозно говоря — попитах чичо Клем, но той държи на традицията, обича да вижда само нас, момичетата. Трябваше да ти кажа по-рано. Съжалявам. Ще се върна на двадесет и седми — опита се да го умилостиви тя. — Тогава можем да отскочим до Париж да отпразнуваме Коледа малко по-късно само двамата.
Джак зяпна от почуда.
— Сигурно се шегуваш, Юнона. Това е първата ни Коледа като семейство. Не можеш просто да отлетиш за тропиците без мен.
— Заради чичо Клем — безпомощно отвърна тя. — Той настоява. Ти не разбираш. Ако не направим каквото поиска, той ще спре издръжката. Искам да кажа, дори и родителите ни не са поканени. Винаги сме били само ние четирите.
— Тогава нека да спре проклетата издръжка. — Джак не се ядосваше лесно, но когато се случеше, гневът му бе страшен. — Щом не съм добре дошъл, нямам намерение да го оставя да отмъкне жена ми. Имаме достатъчно пари, Юнона, колко още ти трябват?
Тя му се сопна:
— Не бъди егоист, Джак. Трябва да отида. Нима искаш да се откажа от една четвърт от цялото му наследство? Имаш ли някаква представа за какви суми говорим? Две седмици годишно ми се струват разумна цена.
— Той ви иска само за себе си — на Коледа. Това е семеен празник.
— Ти какво, да не би да си станал религиозен? — сопна му се Юнона. Мразеше да става така, мразеше да се кара с него, но Джак я караше да се чувства виновна и това не й харесваше. — Можем да отпразнуваме Коледа, след като се върна.
— Е, добре, върви — сви рамене той. — И бездруго ще заминеш, каквото и да кажа.
И просто излезе, без да си направи труда да затвори вратата след себе си.
След два месеца Джак напусна работата си. Не се посъветва с нея, не поиска мнението й. Просто бе решил, че тя непременно ще го подкрепи.
— Ще бъде страхотно. Аз ще готвя. Роден съм за това, скъпа.
— Ще готвиш? Ти печелиш по двеста и осемдесет хиляди годишно, Джак.
— Ще изкарвам много повече, когато ресторантите потръгнат. Виж, ще трябва да стегнем коланите за известно време. Трябва да потърся инвеститори, искам да започна с една закусвалня, да разбера какво е да се ръководи подобен бизнес ден след ден.
Юнона се усмихна, но вътрешно кипеше от гняв.
— Моят съпруг? В закусвалня? Не ставай глупав. Не можеш да напуснеш работа.
Развълнуваното му изражение помръкна.
— Мога и вече го направих.
— Благодаря, че се посъветва с мен — каза тя.
— Няма защо. Благодаря ти, че ме подкрепи. — Тогава я изгледа продължително, сериозно и тя почувства, че пропастта между тях става по-голяма, че постепенно губят почва под краката си. — Може би е добре да заминем заедно на почивка.
— Нямам време — уморено отвърна тя. — Този месец съм много заета.
Онази нощ се любиха, но някак по навик, и за първи път, откакто се познаваха, Юнона нямаше търпение той да свърши.
Дните преминаха в седмици, правеха секс все по-рядко, кавгите зачестяваха. Юнона смяташе Джак за егоист и неудачник; той стана мрачен и ненавиждаше стремежа й за издигане в обществото. Двамата се отдалечиха един от друг, дълго преди раздялата да стане факт.
Затова сега не разбираше защо той толкова й липсва.
В петък на вратата се позвъни. Юнона знаеше, че това е Джак; преди домашната й помощница да отвори, тя вече бе скочила на крака и изтича надолу по стълбите, за да отвори, с необичайна енергичност…
Отвън стояха мъжете от фирмата за преместване.
— Госпожа Дарлинг? Дойдохме да опаковаме вещите на господин Дарлинг. Ако ви е удобно.
— Чудесно. — Нямаше да им позволи да видят как изтръпва. — Повечето неща са в спалнята — обясни тя безгрижно. — Вървете.
После се оттегли в библиотеката.
Всичко се дължеше на опънатите й нерви, повтаряше си тя, просто нерви. Джак не бе подходящ за нея. Бе се чувствала като хваната в капан през цялата първа година от брака си. Прикована към този неудачник. Затова когато го нямаше, просто бе напрегната. Но всичко това означаваше, че просто й се иска тя да го бе зарязала първа.
За кого би могла да се омъжи сега Юнона Чеймбърс, когато отново бе свободна? И докато живее в разкош заедно с три красиви жени? За някой граф? Барон? Заможен поземлен благородник?
Или пък за някой съвсем различен тип. Може би от светските познати на Диана. Прочут търговец на антики. Инвестиционен банкер от Уолстрийт, който иска да свърже живота и парите си с дама, която представлява въплъщение на английската висша класа.
Трябваше да се съсредоточи върху бъдещето и да не губи времето си с някакъв си проклет шотландски готвач. Да, нека си върви, мислеше си тя яростно, докато ботушите на мъжете трополяха по застланите с красиви килими стълби. Не иска да й се обади, не иска да говорят — нека си взема нещата и да върви по дяволите!