Новините бяха все същите. Диана отпиваше от напитката си и прелистваше вестника, без да се съсредоточава върху написаното. Темата за старинни къщи за милиони лири й изглеждаше далеч по-интересна.
После отгърна поредната страница. И сърцето й спря за миг.
Карл Родън. Беше застанал пред строителната площадка в хотел „Ковънт Гардън“. До него стоеше някакво момиче.
„Милиардерът Карл Родън и неговата партньорка, супермоделът Сузи Фостър…“
Значи партньорка, така ли?
Диана огледа внимателно Сузи Фостър. Беше млада. И страшно красива, с правилни черти на лицето и малко носле. Сигурно тежеше с една трета по-малко от Диана. Беше ефирна като елф.
Разяждана от завист и смущение, Диана отмести поглед от красавицата до Родън и се насили да прочете интервюто.
„Това ще бъде най-изисканият хотел в Лондон, увери ни Родън, ако търсите младежки дух и стил. Никакви градини — само най-добрият Спа център в Лондон. Безплатни масажи, маникюр, разкрасителни процедури. Най-добрите професионални гримьори. Отличен спортен център с лични треньори на разположение. Ще предложа в сърцето на този град спа туризма в стила на Ню Йорк. Мисля, че ще имаме резервации за поне година напред.
Направо сме изумени от плана за спа центъра. Идеите на Родън са уникални. Може да правят предварителни резервации за много по-дълго време. Най-добре се подгответе за революцията на Родън…“
Диана сви в юмрук пръстите си с идеално поддържан маникюр. Беше права. И ядосана. Той получаваше цялото признание за нейните идеи. Небрежно подхвърлените от нея идеи… Превръщаше ги в сериозно бизнес начинание пред очите й. Докато младата и кльощава девойка се бе хванала здраво за него…
Беше й предложил работа като консултант. И Диана бе отказала.
Искаше й се да му удари шамар.
Да удари шамар на себе си.
Гледаше вестника с невиждащи очи. Мислите на Диана препускаха бясно. Мислеше за братовчедките си Атина и Юнона. Те имаха цели все пак. Юнона поне се стремеше да се изкатери по стълбицата на едно стабилно общество; кръгът й от познанства се състоеше от отегчителни хора, но те имаха сигурно положение. Един граф винаги щеше да си остане такъв, едно провинциално имение винаги щеше да има висока стойност. Светът на Диана бе вълнуващ, но ефимерен, преходен. Никой не можеше да задържи вниманието върху себе си задълго. И всички те изоставяха в мига, в който не си на гребена на вълната.
Именно затова сега бе тук. С вестника.
Дори и Венера имаше все пак някаква работа зад гърба си; когато я питаха с какво се занимава, можеше да каже, че е актриса. И това бе нещо, неохотно призна Диана.
Ненавиждаше чувствата, които се надигаха в нея. Смущаваха я. За първи път в живота си Диана Чеймбърс изпитваше страх.
Бляскавият й живот бе помръкнал. И нямаше с какво да се издържа.
Отчаяно се надяваше Юнона скоро да им намери къща. Точно в този момент бъдещето й изглеждаше мрачно.
Юнона се качваше бавно по стълбите и се опитваше да прикрие вълнението си. Планът й да изолира Бей Линг изискваше перфектна подготовка. Двете с Диана бяха избирали подходяща къща цели шест седмици; вече бе средата на март и най-накрая след безброй огледи идеалното жилище се бе появило на пазара.
Това бе третият й оглед. Всеки път Юнона се опасяваше, че нещо няма да бъде както трябва, нещо ще се обърка, няма да е напълно идеално. И всеки път страховете й се оказваха напразни.
Къщата имаше малко странна форма, тясна и висока, но това й придаваше известен чар. Имаше безупречно бяла фасада, беше разположена на тиха уличка близо до Нотинг Хил Гейт, с широк преден двор за паркиране и грижливо поддържана градина, без цветя, с различни зелени растения и светла дървесина: брези, огради от бамбук. Градината бе лесна за поддръжка и елегантно изискана. Една вратичка водеше отстрани към задния двор — не беше голям, но достатъчно просторен за удобни градински мебели: маса, столове и диван, разбира се — идеалното място за посрещане на гости. Наоколо имаше стратегически разположени лампи, които биха придали очарование на вечеря навън. Дизайнерът на градината бе добавил и истинско поточе със старинно каменно водно колело в далечния край на моравата, като по този начин създаваше приятна атмосфера.
А вътре — всичко бе идеално. Подът в антрето бе застлан с каменни плочи, които подхождаха на старата сграда; имаше великолепно голямо, величествено стълбище към горните два етажа; пет спални, четири прилежащи бани; няколко балкона към улицата; прекрасна модерна кухня в хитро пригодено приземно помещение, където имаше достатъчно светлина от високите прозорчета и откъдето се излизаше към зелената градина.