Выбрать главу

— А така ще има и допълнителни предимства — съгласи се Венера. — Снобите ще искат да се срещнат с рок звездите, модните икони ще бъдат запленени от графините. Партито ще се превърне в събитие номер едно. Тъкмо ще покажем новата си къща.

— Ще си направим реклама, докато едновременно с това злепоставяме Бей Линг, така ли? — попита Атина.

— Това е съществена част от плана — потвърди Диана. — Ще покажем, че сме преуспели жени, така че чичо Клем да не си въобрази, че отчаяно се опитваме да се отървем от младата му булка.

— Опитайте се да измислите нещо комерсиално — замислено отбеляза Юнона. — Нещо, в което Бей Линг да си помисли, че ни бива.

— Става. — Венера заговори първа. Не смееше да погледне никого в очите. — Аз определено няма вече да се представям за актриса. Не е достатъчно сериозно. — Тя се засмя насила. — „Не позволявайте на дъщеря си да излезе на сцената, госпожо Уърдингтън“. Чичо Клем едва ли очаква точно това от една наследничка на Чеймбърс, нали?

Диана се закашля, за да прикрие удивлението си. Коя бе тази натрапница и какво бе направила с малката й сестричка? В гърдите й се надигна гордост.

— Но аз още обичам филмите. Просто няма да участвам в тях. — Венера сви рамене, но не можа да заблуди никого. — Ще основа компания, която ще се занимава с изкуство. Може би с кино. — Лицето й помръкна само за миг, а Диана се запита дали тя не си спомня за онова парти в дома на Ханс Тирш. Сестра й не бе обелила и дума за Ханс след онова прослушване.

— И ти ли ще се занимаваш с нещо комерсиално? — скептично се обърна Атина към Юнона.

— Естествено, че не. — Тонът на Юнона бе леден. — Но имаме нужда от някакво обяснение, някакво извинение за факта, че четири явно много богати жени си делят една къща. Ако кажем, че всички започваме нов бизнес, ще се получи доста добре. Мисля, че бих могла да се престоря, че започвам бизнес с недвижими имоти. Диана, имаш ли някакви идеи?

Диана вдигна рамене. В какво я биваше, в какво бе достатъчно добра, че да печели пари? Списъкът изглеждаше отчайващо къс.

— Вероятно ще се насоча към интериорен дизайн — каза тя. — Лесно е да се говори за това, без в действителност да имаш каквото и да било понятие от бизнес. Много от приятелите ми го правят в крайна сметка.

— Харесва ми. — Атина кимна. — Идеално е за фалшива кариера.

Юнона погледна малката си сестра с топлота.

— Атина, ти си добре. Засега. Но ще трябва и ти да помислиш за нещо.

Тя само се намръщи.

— Добре, добре — каза.

— Отлично — отбеляза Юнона. — Значи се разбрахме. На партито ще оставим Бей Линг да се изложи публично и ще дадем храна на жълтата преса. Много по-лесно е да пишат за теб, когато има какво да критикуват. — Тя приглади полата си от лъскава материя. — Само не се увличайте прекалено. Смисълът на цялото това упражнение е да направим така, че на никоя от нас да не й се налага да работи наистина.

Диана кимна, останалите — също. Наградата в това съревнование бе само една и не биваше нито за миг да се отклоняват от целта.

Тринадесета глава

Корпоративната сграда на „Родън Риълти“ се издигаше високо в небето. Диана стоеше на отсрещния тротоар и гледаше към нея. Очевидно човекът, при когото идваше, не вярваше в половинчатите мерки. Макар че тук не бе Ню Йорк, нито Лос Анджелис или Вашингтон и макар че Карл Родън имаше ограничени интереси в Европа, той все пак бе купил един от небостъргачите в Доклендс. Беше един от първите и сега името Родън бе изписано над мраморната фасада с триметрови месингови букви, които проблясваха на слънцето. От централния вход се влизаше през четири едва забележими врати, които се отваряха с тихо просъскване и се затваряха безшумно.

Диана бе идвала тук и преди, естествено. На приземния етаж имаше ресторант, оценен с три звезди от справочника „Мишлен“, както и изключително луксозен автосалон. В импозантното фоайе имаше мебели „Мийс ван дер Рое“, модерна класика по стените, гледка към огромен плувен басейн, закрит със стъклени стени, за корпоративните шефове в сградата. Тук се намираше един от салоните за здравословен начин на живот, които бяха запазена марка на Родън, и мястото неизменно бе претъпкано. Посетителите можеха да се наслаждават на гледката на стройните тела, плуващи в тюркоазните води, които сякаш преливаха направо в Темза. Находчиви архитектурни решения и сдържана палитра в сиво, маслинено и кремаво действаха успокояващо. Много пари и отличен вкус.

Диана въздъхна мислено с копнеж. Карл Родън бе от по-висшата лига. Недостижим, дори преди появата на противната Бей Линг. Замисли се за финансовото му състояние. Родън вероятно бе първият човек, когото бе срещала, по-богат дори и от самия чичо Клем.