— Не, не. — Диана побърза да я поправи. — Той казва, че нашето поведение засяга и него. Трябва да продължиш да се държиш както досега, никакви щуротии.
— Ако това е истина, аз обичам чичо Клем — щастливо заяви Венера. — Ще му пиша и ще му кажа, че го обичам и че му благодаря. Какъв мислиш, че е той? Дали прилича на татко?
Диана наблюдаваше грейналото лице на възторжената си малка сестра и й стана тъжно.
— Не, скъпа, прочети пак. Чичо Клем не иска да се свързваме с него.
— Но защо?
Диана сви рамене. Защо баща й бе пил и после бе седнал зад волана? Защо го бе направил, защо бе оставил нея и Венера сирачета? Времето не можеше да излекува тази болка.
— Помниш ли какво казваше баба? Той просто си е такъв. Мисля, че е най-добре да се съобразим с него.
И така и направиха. Настаниха се в голямата къща, като не се сближаваха с персонала, но посрещаха приятелки. Вече дори чакаха с нетърпение ваканциите. Животът им стана по-лек. Диана веднага забеляза влиянието на парите. Всички започнаха да им се подмазват… А после трябваше да приемат и пристигането на братовчедките си. Повлеканата Атина, която вечно бе заровена в книгите, и необщителната Юнона, които можеха да се похвалят с двама живи родители.
От уважение към желанията на чичо Клем четирите момичета общуваха помежду си възпитано. Но всички бяха в различни класове, така че за щастие не се налагаше да са постоянно заедно. Братовчедките имаха любезни, но не особено близки отношения. Диана и Венера завиждаха на Юнона и Атина за родителите им, а Юнона и Атина, на свой ред, завиждаха на братовчедките си за независимостта им.
Понякога изглеждаше, че най-силната връзка между тях бяха парите на Клем. Макар и все още на петнайсет и без пени от издръжката в джоба си, Диана съзнаваше, че не бива да застрашава цялото това богатство. Двете с Венера понякога може и да бяха надменни и мързеливи, но винаги правеха точно както пожелаеше чичо Клем.
Никога не бяха го срещали, но той бе най-важният човек в живота им.
Едва на осемнайсетия рожден ден на Диана нещата се промениха завинаги. Тя бе извикана в Лондон, за да й покажат новата й банкова сметка с началния капитал за годината.
Обещанието бе спазено — петстотин хиляди лири.
И заедно с тях задължението да посещава чичо Клем всяка Коледа. Дойде телеграма, която осведоми братовчедките, че за в бъдеще ще прекарват две седмици от декември, всяка Коледа, на тропиците. Други роднини не бяха поканени.
Диана не бе сантиментална — как би могла да бъде? Коледа на тропиците бе за нея шанс да се измъкне от студения и влажен Лондон.
Освен това бе възможност да избегне неизменното затишие в светския живот по това време. По Коледа и Нова година винаги имаше досадно и неизбежно прекъсване на светските партита в Лондон. Едно почти злобно напомняне за крехкостта на приятелските връзки и за това, че в крайна сметка те винаги оставаха на второ място. Приятелките на Диана и познатите, с които излизаше да пийне по нещо, се разпръсваха като семенца на глухарче и се връщаха в именията в Глостършир, къщите в Съсекс, фермите в Йоркшир, апартаментите в Манхатън, където живееха родителите или семействата на съпрузите им. Приятелството не означаваше нищо, когато роднините — родители, деца, баби и дядовци, годеници — изявяваха своите претенции.
Като дете за Диана Чеймбърс Коледа и Нова година бяха най-ужасното време от годината. Венера казваше, че не я интересува, но нима можеше да е истина? Братовчедките им ги канеха на гости всяка година. Диана трябваше да изтърпи и това — да гледа как Юнона и Атина се смеят с мама и татко, как се преструват, че харесват глупавите подаръци, които професорите можеха да си позволят да им купят. Чувстваше се гузна, защото много добре знаеше, че всички искаха да бъдат мили. Загубата на майка й и баща й повлияваше всяка секунда, всеки миг от живота на Диана.
Но когато Клемент ги извика за Коледа, Диана вече не беше осиротялата братовчедка на Атина и Юнона. Какво от това, че не се разбираха особено добре? Поне времето беше хубаво и четирите братовчедки бяха равни — всички бяха племенници на Клемент. Колкото и властна и взискателна по природа да бе Диана, тя бе благодарна за това.
Парите на чичо Клем й даваха огромна сигурност. Цялата настръхваше при мисълта, че нещо може да промени нещата. Стомахът я присви от притеснение.
По дяволите партито. Трябваше да замине.
Атина, Юнона и Венера сигурно също бяха получили своите телеграми; чичо Клем страшно си падаше по драматичните изпълнения.
Диана въздъхна. Графикът й бе препълнен, а и на партито утре вечер трябваше да дойдат хора от пресата. Беше ги склонила с високопарни обещания, беше ги умолявала и подкупвала и в резултат щяха да присъстват приличен брой светски хроникьори и фотографи. След много труд и усилия, както и реки от шампанско, тъкмо бяха започнали да й отделят малко място в светските хроники. Да останеш най-стилната богата млада жена в Лондон, изискваше страшно много усилия. За нея не бе достатъчно да има само пари — искаше и слава. Не като Венера — известна, че е модел или актриса. Тя искаше да е известна просто като Диана. Това щеше да бъде нейната роля.