— Предположих, че може да е нещо подобно. Искаш да ти призная заслугите.
— Нещо повече — каза Диана. — Искам да приема предложението.
Усмивката на Родън се разтегли още малко и тя си помисли гневно, че той си играе с нея.
— На онази вечеря, както и на самия обект, ти ми даде да разбера, че работата е под достойнството ти. Че изобщо не би и помислила да станеш мой служител. Сега излиза, че си променила мнението си, само заради някакви писания във вестниците? Стига, госпожице Чеймбърс. Искам да знам истинската причина.
— Това е истинската причина. — Диана се насили да го погледне право в очите, да не мигне и да не сведе глава. — Няма да бъда служител. Вярно е, не мога да си представя стандартно работно време. Добрите клубове затварят прекалено късно за работен ден от девет до пет. Не, искам да бъда твой консултант. Основах фирма. — Отвори чантата си, извади сребърна кутия за визитки, върху която бяха гравирани инициалите й, и му подаде една от новите си визитни картички.
— „Чеймбърс Инкорпорейтид“ — прочете той на глас. — Това ли е?
— Кръстих фирмата на себе си. Сама го измислих. Защо не? — Диана отметна тъмната си коса. — Харесва ми, дори и на теб да не ти допада.
— И какво по-точно мога да направя за теб?
— Да станеш първият ми клиент, господин Родън. И да обявиш публично договора между нас.
— А ако откажа? — Погледът му обходи тялото й, плъзна се по костюма, по стомаха й, предизвиквайки тръпка вътре в нея. — Какво ще направиш, ще ме съдиш ли?
Диана поклати глава.
— Може и да не съм завършила Оксфорд, но не смятам, че съм глупава. Имаш достатъчно пари, за да наемеш всички адвокати в Америка. Ще ме смачкаш в съда.
— Така е — съгласи се той хладнокръвно.
— Не става въпрос какво мога да направя, ако ми откажеш. А за онова, което ще предложа, ако приемеш. Знаеш колко добра се оказа идеята ми за суперлуксозен център за здраве и красота. Но това е само една идея. Имам и още много такива. Никой не познава Лондон като мен. — За своя изненада Диана усети, че говори разпалено. Сега, когато седеше в офиса му, пред него, отчаяно искаше да го спечели. Търсеше одобрението му. Държеше да сключат сделка. — Видя го, когато ме покани на обекта.
— Мислех си, че може да ми кажеш имената на някои добри клубове. — Подиграваше й се. — А и се опитвах да бъда любезен с гостенка на Тирш.
— Е, сега знаеш повече. Идеите ми са незаменими. Сигурна съм, че интересът на „Стандарт“ е достатъчно убедителен фактор, за да ми дадеш шанс да опитам.
— Значи искаш да получиш шанс. Без никакъв предишен опит в бизнеса, като изключим правенето на резервации в скъпи хотели.
Това определение я засегна.
— Родън — ядосано започна тя, — ето какво предлагам. Наемаш ме. Ще го оповестим публично. Аз — моята фирма — ще работя за теб безплатно. Ще посветя усилията си денонощно на хотела за един месец. В края на този срок ще ми платиш, колкото поискаш.
Очите му се разшириха и той се засмя.
— Ами ако поискам да ти платя едно пени? Или съвсем нищо?
— Ще поема риска — отвърна Диана. — Вярвам, че мога да те задоволя. И че ще получа възнаграждение според заслугите си.
— О! — възкликна Родън и в очите му проблесна игриво пламъче. — Можеш да ме задоволиш. Наистина е вярно.
Стомахът на Диана се преобърна. Нима флиртуваше с нея?
— Много смело предложение — заяви той. — Харесва ми куражът ти. Много добре. Имаме сделка.
— Ще обявиш ли, че си наел моята фирма?
— Да.
Диана се изправи.
— Кажи на твоите специалисти по връзки с обществеността да ми изпратят прессъобщението. Аз ще поема нататък.
Карл Родън също се изправи.
— Тук аз заповядвам — каза той. — Мой служител или изпълнител на договор, все едно — работиш за мен. Светският живот е нещо съвсем различно от бизнеса. Ако възнамеряваш да навлезеш в бизнеса, значи трябва да запомниш, че аз съм шефът.
— Да, сър — отвърна тя.
Той се усмихна.
— Ще ги накарам да ти изпратят прессъобщението.
Подаде му ръка, той я стисна и Диана се постара да не се разтрепери от вълнение при допира на кожата му до нейната.
— Харесва ми да правим бизнес заедно. Ще поддържаме връзка — каза тя, като си мислеше колко делово звучи, също като Юнона.
Но Родън вече бе отишъл до бюрото си и пишеше нещо на компютъра си. Беше забравил за Диана и това я подразни.
— Между другото. — Той вдигна глава и тя спря. — Секретарката ми ще ти се обади. Ще те свърже със Сузи, приятелката ми. Познаваш я, нали?
— Не лично — отвърна Диана. След онова приятно сексуално напрежение помежду им това й подейства, сякаш я заляха с кофа ледена вода. О, да, неговата приятелка супермодел бе излязла на сцената.