Естествено и самият Питър бе южноафриканец. Така че нямаше благородническа титла. Но семейството му бе от холандски произход. Може би имаше и нещо повече в това… определено имаше много по-добро потекло от проклетия Джак Дарлинг. Юнона мислено благодари на господ, че бе настанила Питър до Миси Хамилтън, новата лейди Корк, на последната вечеря в старата си къща. И той бе останал очарован от мястото си. Новобогаташите винаги обичаха наследствените титли.
Време бе да поиска да й върне услугата. Юнона изгълта набързо чая си от лайка за кураж и позвъни в офиса му.
— За мен винаги е удоволствие. — Питър пое ръката й и предвзето я целуна. — Какво мога да сторя за теб, скъпа моя?
„Лорд Естейтс“ имаше офиси в елегантна градска къща в Мейфеър — прекрасна викторианска сграда от червени тухли на ъгъла на „Хайд Парк“. Приземният етаж бе преустроен в просторно помещение без преградни стени, което напомняше на британската библиотека: имаше афгански килими, редици от томове с кожени подвързии, махагонови мебели, а момичета с поли от туид и перлени колиета отговаряха на телефоните. Беше като Дисни-версия на стара Англия — много скъпа и точно каквато един чужденец би приел за образец на класиката. Юнона моментално оцени доверието, което атмосферата на офиса вдъхваше у клиентите на Питър Лорд.
— Може ли да отидем в кабинета ти? — попита тя.
— Моят дом е и твой дом. — Той се засмя и отвори широко вратата към личния си кабинет. Подът му бе застлан с мек и син като уеджуудски порцелан килим, на стената имаше картина с ловна сцена, както и снимки в позлатени рамки, на които Питър бе с различни знаменитости и политици. Имаше светло бюро, както и безкрайно неудобен и масивен честърфийлдски диван. Юнона седна, а Питър се настани на ръба му и й се усмихна широко. Имаше красиво и гладко избръснато лице, веждите му бяха изкусно оформени, а ноктите на ръцете — с поддържан маникюр. Беше добре облечен — с костюм „Пол Смит“ и обувки „Джон Лоуб“.
Пълна противоположност на Джак. Този извод затвърди решителността й.
— Имам нужда от малка услуга — подхвана тя ведро. — Трябва ми нещо като работа.
— Нещо като работа? — Той повдигна едната си вежда. — Това не е ли като да си малко бременна?
— О, не искам да правя кариера или нещо подобно — увери го Юнона. — Това не е в мой стил.
— Не съм си го и помислил, скъпа.
— Но е толкова скучно само да пазаруваш и да организираш партита по цял ден. Харесва ми това, което правиш ти. А знаеш, че аз имам отлични връзки и много набито око. Може да знам за няколко отлични имота, които още не са обявени на пазара. Ще трябва да ми платиш само символична сума. — Юнона се изчерви, само като повдигна въпроса за заплащането. — Джобни пари за „Лорд Естейтс“. Но наистина смятам, че ще бъде забавно да се запозная с бизнеса с недвижими имоти, с най-отбрана клиентела, разбира се. Следобедите могат да бъдат ужасно отегчителни, когато няма какво друго да правиш, освен да се мотаеш у дома.
— Хмм. — Усмивката му бе все така широка, но той не бе приел предложението й с възторг. Юнона изтръпна от срам вътрешно. Беше по-ужасно, отколкото си го бе представяла. Нима щеше да се наложи да го моли? — За какви имоти говорим точно, скъпа? Можеш ли да ми дадеш пример?
За щастие можеше.
— Лизи Лотиън търси наемател за къщата си в Сейнт Джеймс. Има осем спални и два апартамента за прислугата, прелестна градина с каменна ограда, паркинг с пропуски. Още не е казала на никого. Ненавижда мисълта някой брокер да обикаля фамилната къща. Но няма да има нищо против, аз да се заема с имота. Приятелки сме от сто години.
Очите на Питър светнаха от удоволствие.