— Наистина е така.
Юнона се съвзе. Реши да се възползва от предимството си.
— Това е точно в твоята сфера, според мен. „По заръка на овдовялата маркиза на Лотиън…“ Това би привлякло моментално някой инвестиционен банкер от Уолстрийт, и то за нула време.
— Точно така. — Той се усмихна мило. — Виждам, че ще бъдеш много полезна. Виж, не бих могъл да ти плащам някаква официална заплата…
Вътрешно отново изтръпна. Трябваше да има някаква печалба, иначе веднага щеше да се разчуе. Кариерите им можеха да са полусериозни, но не и напълно измислени, иначе Бей Линг щеше да прозре измамата и да каже на чичо Клем, че отчаяно се стремят към парите му.
— … но ще има комисиона и за теб — добави той с дяволито намигване. — И можеш да си я спечелиш още с първата сделка, ако успееш да сключиш договор за имота на Лизи.
Юнона кимна. Беше много мил. Но според миналия й опит, колкото и ограничен да бе, мъжете не обичаха лесни жени. Тя не бе толкова красива като сестра си или братовчедките си; отлично го съзнаваше. За да спечели един мъж, Юнона Чеймбърс трябваше да разчита на силата на личното си очарование. Реши, че същото важи и за сключването на бизнес сделка.
— Щом ще работя само за комисиона, искам десет процента — хладнокръвно заяви тя. — И предварително заплащане на разноските.
— Плащаме пет процента.
— Не и на мен, скъпи — отговори му тя. — Аз ще привлека клиенти от по-висша класа. Това ще се отрази добре на „Лорд Естейтс“.
— Вярно е. — Той пъргаво скочи на крака. — Дадено! Ще накарам някое от момичетата да те включи в списъка със служителите ни. Ще ти дадем собствен офис, не много голям, разбира се. И ще имаш визитни картички. Ела още утре и всичко ще бъде готово. Работното време е от девет до четири.
— Ще трябва да стана раничко — проточи Юнона, за да прикрие колко омразна й бе дори самата мисъл за това. Да спазва стриктно работно време? Каква скука! — Предполагам, че все ще успея…
— Би било много интересно да видя как се справя прочутата госпожа Дарлинг — добави Питър.
— Дарлинг? Искаш да кажеш Чеймбърс.
Той леко наклони глава настрани.
— Не си ли взела фамилията на Джак? Голям хубавец е твоят съпруг. Щастливка си ти. — Питър я смушка с лакът и Юнона се зарадва на фамилиарното му поведение. Сега се държеше много топло с нея. Е, щом искаше да флиртува с нея, можеше да го зарадва с добри новини.
— Така беше, но явно си пропуснал последните новини. Развеждаме се.
Питър разтвори широко очи.
— Не говориш сериозно, нали? Предположих, че всички слухове са само празни приказки. Особено, след като напоследък толкова му потръгна.
Юнона изсумтя.
— Двамата с теб явно имаме различна представа за това какво означава на някого да му потръгне, Питър.
— Ами новият ресторант? „Пушената сьомга“, така го е нарекъл, нали?
Джак винаги бе мечтал да даде това име на бъдещия си ресторант в Шотландия.
— Значи най-сетне го е отворил — отбеляза Юнона и с лекота отхвърли тази мисъл. И така да е, какво толкова? Джак Дарлинг явно се правеше на майстор-готвач в някакъв забравен от бога ресторант с карирани покривки на масите и свещи в стъклени бутилки. Голяма работа.
— О, да, отворил го е. И така може да се каже. — Питър говореше превъзбудено и очевидната му радост подразни Юнона. Явно знаеше нещо, което не й бе известно. Наложи се да прехапе устни, за да не му зададе въпроса, който пареше на езика й.
Той я избави от мъчението.
— Миналата седмица съобщиха, че „Би Би Си“ явно са му предложили собствено готварско шоу. Пишеше го в „Ивнинг Стандарт“… Удивен съм, че не си го видяла. Можеше да се превърне в новия Гордън Рамзи, но той предпочете да не го прави. Заяви, че вместо това ще обучава своите помощник-готвачи… Искал новият му ресторант да спечели три звезди на „Мишлен“. Казват, че със сигурност би могъл да ги получи, а едва е открил ресторанта.
— Три звезди на „Мишлен“?
Юнона бе тотално смаяна. Знаеше какво означава това, знаеше точно какво означава.
— Но той едва е отворил заведението.
Питър се подсмихна хитро.
— В притурката за имоти на „Съндей Таймс“ от миналата седмица представиха селото, в което се намира, и отбелязаха, че цените на имотите са се качили с десет процента, само заради интереса на любителите на добрата кухня.
— Е, поздравления за Джак. — Юнона се насили да го каже. — Опасявам се, че аз не проявявам интерес към готвенето. Нито към готвачите — добави тя, без да може да сдържи язвителността си.
— Говори се, че ще стане мултимилионер преди Коледа. Но той казва, че не го интересува. Не го правел за пари.
Юнона стисна зъби. Новината й подейства като леден душ. Тъкмо когато имаше план как да отстрани Бей Линг, тъкмо когато бе намерила идеалната къща и бе успяла да създаде привидна фасада на благополучие, когато усещаше, че може да се справи с всичко — ето че получаваше този удар под кръста. Сякаш някой я бе ударил с юмрук в корема.