Може би заради загубата на положението си и къщата, а може би просто заради деня, прекаран във фризьорския салон, но Атина отчаяно копнееше да бъде красива. Точно както бе заявила Клара.
Американката се приближи тихо до нея.
— Хайде да изсушим косата ти.
— Добре ли ще изглежда?
Клара кимна.
— Ще изглежда фантастично. И би трябвало, скъпа, като се има предвид колко струва. Братовчедка ти използва контактите си, за да те уреди с час при Фредерик. Почакай само и ще видиш.
Тя рязко измъкна една четка, сякаш бе хирургически инструмент, и сръчно се зае да издърпва мократа коса на Атина с едната си ръка, докато с другата насочваше струята на сешоара.
— С какво се занимаваш?
— Нищо специално.
— Значи си от светските дами, които все си организират обеди и благотворителни сбирки? — Клара поклати глава. — Не и с тези дрипи, скъпа. Какво правиш всъщност?
Атина й разказа накратко. Клара слушаше, докато сушеше прецизно подстриганата й коса. Тя се развяваше около лицето й и постепенно започваше да личи истинският й цвят. А той бе прелестен: наситено и естествено на вид червеникавокафяво, освежено деликатно с блестящи кичури червеникаворусо. Формата на прическата също започваше да се вижда: скосена къса черта, дълга до брадичката и постепенно повдигната и изтънена край скулите й, така че да ги подчертава дори и без грим. Атина зяпаше отражението си запленена.
— „Клубът на старите момчета“, а? — обобщи Клара.
— Точно така. Не са се отказали съвсем от традицията дамите да се оттеглят, докато мъжете пушат пури — с лека горчивина обясни Атина. — Въпреки всички приказки за равноправие, с които обичат да се перчат.
— А какво казват жените?
— Жените ли? Там е въпросът, няма такива. Не и на високи постове. Освен някоя и друга, но са изключение. — Атина отпи глътка от ароматното кафе, което й бяха поднесли. — Всички се движат в едни среди, познават се. Приятели са, играят голф, посещават едни и същи клубове, в които жените не могат да членуват. Много е трудно да пробиеш, без такива социални връзки.
— Хмм. — Клара умело продължи да извива косата й още малко, а после се наведе напред и прокара пръсти през нея. Пресегна се за флакон с лак за коса и напръска обилно прическата на Атина. — Ето. Какво ще кажеш? Струваше ли си?
Атина се огледа и не можа да потисне въздишката на чисто удоволствие.
— О, да — каза тя. — Благодаря.
Секси прическата с остро скосяване, изпълнено с математическа точност, и лъскавата коса подсилваха чертите на лицето й и правеха зелените й очи да изглеждат още по-големи. Цветът бе смел и съблазнителен, тоновете бяха естествени, не, всъщност бяха по-добри от естествените цветове, много по-добри. Направо зашеметяващо. Атина реши, че страшно й харесва.
Страшно много. Искаше още, и то веднага.
Скочи, смъкна наметалото и прегърна изненаданата Клара.
— Ти си гений. Цветът е великолепен. Сега наистина ми се иска да довърша и останалото.
— Дори и маникюра ли? — ухили се фризьорката.
— Особено това. — Атина грабна изтърканата си стара чанта от закачалката, бръкна вътре с изгризаните си нокти и измъкна три банкноти по двайсет лири. — За теб са.
Клара примигна.
— Прекалено много са за бакшиш, госпожице Чеймбърс.
— Атина. И не, не са много. Разбираш ли, ти направи много повече от страхотна прическа. Даде ми идея.
Вярна на думата си, Атина се подложи покорно и дори с радост на останалите процедури, които Венера й бе уредила. На пръстите й сложиха изкуствени нокти, умело оформени да приличат на истински. Само за пет минути превърнаха гъстите й и сключени вежди в две ясно очертани и аристократично извити дъги. Педикюристи оформиха ноктите на краката й, премахнаха загрубялата кожа от петите й и намазаха целите й стъпала с лепкав овлажняващ крем, а на последно място, но не и по значение, започна шопинг-маратонът в „Либърти“. Личната асистентка за пазаруване вадеше купища дрехи и Атина се впечатляваше все по-силно. Дрехи, които не приличаха на нищо на закачалката или на манекена и които би отхвърлила като скучни или невзрачни, когато ги сложеше, направо преобразяваха тялото й. Жената се казваше Естер. Дребна, на средна възраст, от Финчли и притежаваше, както скоро осъзна Атина, много точно око.
— Фантастично. — Естер кимна, присвила устни, докато оглеждаше тялото на Атина в новата рокля. — Скромна, но всеки мъж ще зяпне, когато влезеш в стаята.
— Колко струва? — измърмори Атина.
— Ако се налага да питаш…