Спомни си, че от нея се очакваше да поддържа имиджа на семейството.
— Естествено, че не. Просто съм любопитна.
— Тази е евтина — сви рамене Естер. — Седемстотин…
Атина вдигна глава. Стараеше се да не показва колко е шокирана. Всички разкрасителни процедури, които я бяха променили напълно, и то само за един ден, струваха малко състояние. Вече бе пресметнала, че с новия гардероб, обувките „Маноло Бланик“ и „Кристиан Лубутен“, чантите „Шанел“ и грима на „Канибо“ преобразяването й щеше да излезе близо петнайсет хиляди.
— Продължавай — каза тя.
Естер потупа купчината рокли, сака, както и някой и друг костюм с панталон, които бе подредила до себе си. Атина Чеймбърс бе клиентка-мечта; надяваше се да я потърси пак. Модна прическа, красиво лице, стройно, атлетично тяло, красиви нокти и мека кожа, а освен това не спореше, не се оплакваше и не мрънкаше за цените.
А и не оспорваше преценката й. Естер бе свикнала да се разправя с примадони. Атина Чеймбърс се отнасяше с нея като с професионалист — пробваше каквото я помолеше Естер и не настояваше да облича рокли, които са неподходящи за фигурата или възрастта й. В резултат на това Естер даваше всичко от себе си. Госпожица Чеймбърс щеше да бъде облечена в убийствено елегантни дрехи. Естер бе категорична, че клиентката й няма да има нито един тоалет, който да не привлече възхитените погледи на околните.
— Откога работиш тук? — попита я Атина.
Свали тясната рокля и пое новата сиво-зелена копринена пола, която Естер й подаде. Щеше да си подхожда чудесно с кремавото памучно трико с перлени декоративни копчета и чифт ежедневни кафяви обувки от лачена кожа с дървени платформи.
— Осем години, госпожо.
— Моля те, наричай ме Атина. — Нахлузи полата и се завъртя пред огледалото, при което вълнообразният подгъв се повдигна закачливо; полата бе от страхотна материя и й стоеше фантастично. — Би ли приела друго предложение? Бих искала да те наема на работа.
Да я наеме? Естер бе обличала някои от най-богатите жени на света, съпруги на милиардери и шейхове. Много пъти й бяха предлагали работа като лична асистентка и персонален консултант по облеклото. Но Атина Чеймбърс не бе достатъчно суетна за подобно нещо. Моментално го бе преценила.
Естер примигна.
— Като личен асистент ли?
— Не. — Атина поклати глава. — Искам да ръководиш една от програмите в моя клуб.
— Вашият клуб?
— О, още не съм го купила. — Клиентката тръсна красивата си глава. — Но точно това се каня да направя. Интересува ли те?
Естер имаше малка ипотека, но пенсионният фонд на съпруга й изглеждаше доста нестабилен. Искаше й се да могат да пътешестват по света, когато се пенсионират. Беше й писнало да угажда на разглезени млади жени без никакъв усет за стил.
— Разбира се, ако ми удвоите заплатата — вдигна рамене тя.
Атина Чеймбърс се усмихна.
— Какво ще кажеш да ти намаля наполовина заплатата, но да ти предложа процент от компанията?
Естер усети дълбоко в нея да се надига непознато усещане. Тази млада жена бе забележителна. В нея просто имаше нещо особено, нещо толкова убедително, че на Естер й се прииска да наруши правилата и да рискува. Да заложи на Атина Чеймбърс.
— Слушам — отвърна тя. — Разкажете ми за клуба.
Петнадесета глава
Бей Линг протегна ръка с безукорно поддържан маникюр и се облегна на стената на тоалетната. Имаше обичайните размери за подобно помещение в самолет, но тя се чувстваше непоносимо притисната. Въпреки удобните седалки на първата класа, скъпите тоалетни принадлежности и затоплени поставки за кърпите, беше напрегната.
Нетърпелива пътничка говореше високо пред вратата и се възмущаваше колко дълго стои вътре. Бей Линг мислено наруга възрастната дама. Можеше да почака.
Една минута и четиридесет и пет секунди. Стрелката на часовника й „Таг Хойър“ се местеше влудяващо бавно… две минути…
Извърна глава и погледна малката пластмасова лента, която лежеше на мивката пред нея. Една линия. Една проклета линия…
Този път си мислеше, че може да е различно — беше й се сторило, че има съвсем леко порозовяване под основния индикатор.
Но не.
Бей Линг потрепери от ярост, като си спомни какво се бе наложило да прави, колко противен и унизителен бе сексът с Клемент, само за да има две черти, когато погледне глупавата лента…
Нямаше втора линия. Нямаше бебе.
Жената отвън заблъска по вратата.
— Излизам — мило отвърна Бей Линг, овладявайки гнева си. Сега тя бе жената на Клем, тя представляваше онзи стар, съсухрен, извратен, импотентен мръсник. — Само минутка…