Това парти се очакваше да даде голям тласък на светския й възход. Диана искаше много пикантни коментари и снимки в светските издания. Корицата на списание „Слава“ бе голяма крачка. Диана искаше да продължи напред.
Но чичо Клем се бе обадил.
Нямаше какво да се прави.
— Ферис! — леко подвикна Диана.
Той се появи само след миг.
— Да, госпожо?
— Отмени партито в „Чо“, ако обичаш.
Зад лаконичната молба се криеше усилен труд, който щеше да отнеме цяла сутрин. Трябваше да се обади на стотици хора, да говори с ядосани доставчици, да дава обяснения на журналисти и папараци. Но богатата млада дама му плащаше добре и лицето на иконома изобщо не трепна.
— Много добре, госпожо.
— Неотложен семеен ангажимент. Така им кажи. Трябва да хвана самолета. — Диана хвърли изпълнен със съжаление поглед към дебелата купчина с визитни картички. — Съжалявам за неудобството, Ферис, но ти разбираш, нали?
Наистина разбираше. Диана Чеймбърс нямаше и пукната пара. За всичко се плащаше с парите на чичо Клемент.
За безбройните нужди на Диана. За прищевките на красивата й и бездарна сестра, Венера. За охолния живот на братовчедките й — непохватната Атина и надменната Юнона. Всяка от тях бе страшно богата и без пукнат грош на свое име.
И когато чичо Клемент ги повикаше, те хукваха. Диана вдигна телефона. Време бе да се обади на братовчедките си.
Трета глава
Атина Чеймбърс вдигна поглед към професорите.
Равномерното тиктакане на старинния стенен часовник я изнервяше. Масивните месингови стрелки се движеха по стария циферблат, а махалото зад дъбовата вратичка с орехови орнаменти се люлееше шумно напред-назад.
Защото в стаята нямаше никакъв друг звук.
Тик-так. Тик-так.
Пред нея, на подиума, седнали на резбовани столове, старшите преподаватели на факултета преглеждаха документите. Някои побутваха очилата върху носовете си, свеждаха глави и напрегнато си шепнеха.
Атина Чеймбърс седеше пред подиума на залата на колежа и се опитваше да запази спокойствие.
Не можеха да й откажат този пост, нали?
Тя бе сред най-добрите представители на колежа „Ориъл“, с изключителни успехи в един крайно непопулярен предмет. Тя имаше особени постижения в изучаването на древния нордически език. Къде другаде биха могли да намерят следващото си поколение университетски преподаватели?
Тя имаше толкова много предимства. Като начало беше богата. Нямаше да им се моли за увеличение на заплатата, нито да настоява за квартира в сградите на колежа. Атина живееше в разкошна градска къща на улица „Уолтън“, близо до хотел „Рандолф“, и караше класическа кола „Астон Мартин“, зелена като състезателен автомобил. Беше млада и имаше безукорно академично досие. Парите й бяха дали възможност да се концентрира, без да се поддава на излишни тревоги. Беше се възползвала от този шанс. Имаше отлични публикации. И обичаше да се определя като напредничава в теориите си — относително погледнато.
Разбира се, това не бе особено трудно. В сравнение с тези хора и Камила Паркър Боулс можеше да мине за модерна. Облечени в омачкани костюми, мъжете на подиума я гледаха намръщено.
Атина бе слабичка и хубава. Малко немарлива към външността си може би, но такива бяха повечето професори. Никога не беше се гримирала или боядисвала косата си. Къдриците й в невзрачен миши цвят падаха свободно върху раменете й. За Атина да поддържаш външния си вид означаваше да си миеш зъбите редовно. Носеше дрехи в тъмни тонове, обикновено прекалено широки, които купуваше от магазините на главната улица — предимно от „Джейгър“, и никакви други бижута, освен любимия й пръстен с печат. Подарък от обичния й баща. Академичен преподавател. Атина отчаяно копнееше да върви по стъпките му.
Кръстоса дългите си крака, обути в торбести панталони, и зачака.
Професор Мелън, председателят на комисията, се обърна към нея:
— Госпожице Чеймбърс.
Тя изпъна гръб. Мелън бе гениален филолог и старши преподавател в оксфордския колеж „Ол соулс“ — пост, за който тя даваше мило и драго. За учените това бе еквивалентът на наградата „Оскар“. Беше й преподавал във втори курс и тогава се бе опитал да я сваля. Нелепа история — той имаше съпруга и две деца. Да не говорим, че беше по-стар и от Моисей.