Усети влага… нима бе изгубила контрол над тялото си? Или бе изпръскала с вода ужасно скъпия си костюм? Бей Линг дръпна ципа на белите си панталони „Клоуи“ и смъкна чистите памучни бикини в цвят на слонова кост, които Клем толкова харесваше.
И го видя, точно пред очите й, знака на поражението… онова грозно малко петънце кръв.
Въздъхна разочаровано, рязко отвори чантата си и бръкна вътре за тампон. По дяволите, по дяволите. Сега наистина се налагаше да се изправи срещу онези кучки братовчедките Чеймбърс. Ако си мислеха, че могат да я уплашат, скоро щяха да получат добър урок.
Не знаеха с кого си имат работа. Бей Линг не бе в настроение за игрички.
— Шампанско, госпожо? — Стюардесата се бе привела към нея с бутилка в ръка. Бей Линг провери — беше отлежало „Вьов“. Беше доста неприятно и дори дразнещо, че Клемент не й позволяваше да използва частния му самолет, докато не се оженят. Но първата класа напоследък ставаше все по-луксозна.
— Благодаря. — Тя протегна ръката си, в която държеше чаша. Нямаше смисъл да се въздържа сега.
Върху коленете й бе наметнато меко кашмирено одеяло. Тя посегна към телефона до седалката си. Струваше осем долара на минута, но пък имаше защо. Набра по памет предпочитаната от Клемент агенция за лични шофьори и поръча да я вземат от летище „Хийтроу“. Бей Линг никога не се возеше в автобуса на авиокомпанията. Последва резервация в хотел „Лейнсбъро“, при което само името на Клемент бе достатъчно, за да се намери свободен апартамент. Би й се искало да се настани в къщата на площад „Итън“, но Клемент бе забранил. Докато не станат законни съпруг и съпруга, според него бе неприлично да отсяда там… А и по този начин за известно време можеше да разполага със себе си, както намери за добре. Щеше да поспи точно пет часа, а после имаше запазен час при козметик и масажист.
Юнона Чеймбърс искаше да се съберат на малка семейна вечеря в новата им къща в Нотинг Хил. Бей Линг нямаше нищо против. Възнамеряваше да изглежда в перфектна форма. Първото й телефонно обаждане щеше да бъде до Клемент, за да му съобщи, че е пристигнала. Второто, малко по-късно, за да го осведоми, че бърза да отиде при момичетата. Съвсем лек намек, само бегло загатване колко е изтощена… да го накара да разбере, че те не би трябвало да й се натрапват така…
Войната между жени бе много коварно и деликатно занимание, с което Бей Линг се бе захващала много пъти. Трябваше да се гледа в дългосрочна перспектива. Щеше да злепостави тези момичета пред чичо им. А той дори нямаше да заподозре намесата й.
— Госпожица Бей Линг… Ухупуту — заекна икономът.
Бей Линг го прикова с леден поглед.
— Ухупутри — поправи го тя. Вярно, че името й бе от няколко срички, но какво от това? Не бе чак толкова сложно за произнасяне. Сигурна бе, че нарочно са подучили слугата си.
Къщата бе осветена от редица красиви градински лампи от ковано желязо — изключително елегантна сграда. Запита се как могат да си я позволят. Орловият поглед на Бей Линг вече бе забелязал пищния декор, френските антики, прелестните шезлонги с дамаска от естествена коприна. Мястото бе обзаведено от човек с истински талант в това отношение.
Усети как кръвта й кипва. Определено посрещането беше ефектно. Явно момичетата на Чеймбърс имаха пари, които бяха изкопчили от чичо си. Сега бе по-решена от всякога, че кранчето с животворната вода трябва да бъде спряно.
— Бей Линг. — Юнона Чеймбърс пое ролята на лидер и пристъпи напред, за да я прегърне съвсем леко; по-скоро ефирно докосване по раменете. — Много се радваме, че си тук.
— И аз се радвам — учтиво отвърна гостенката.
Набързо огледа всички. Юнона се бе доверила на изпитаното качество на „Диор“ и изглеждаше изискано в много елегантна класическа рокля от жарсе в стила на Жаклин Кенеди и късо сако от букле. На ушите й блестяха великолепни яркосини сапфири. Венера бе с много тясна гарвановочерна класическа пола на „Азедин Алая“ и блуза в черно и бяло на „Версаче.“ Тоалетът й стоеше отлично, както й масивният мъжки часовник на „Патек“, който носеше на лявата си китка. Диана бе избрала красив костюм с панталон „Джоузеф“ в цвят пепел от рози, комбиниран с бежови сандали с тънки каишки и бяла памучна жилетка. Не носеше никакви бижута и Бей Линг с неохота призна, че няма нужда от такива. Най-големият шок бе Атина. Наложи й се да погледне втори път, за да е сигурна, че наистина е тя. Непокорната й грива сега бе подстригана майсторски в скосена къса черта с по-дълги кичури отпред, веждите й бяха добре оформени, имаше френски маникюр и бе облечена със зашеметяваща яркочервена рокля без презрамки „Матю Уилямсън“, която подчертаваше големите й гърди и тънка талия. Бей Линг мигновено й завидя за роклята, за косата и за гримьора. Вътрешно се разтрепери от яд. Какво ставаше, по дяволите? Защо Атина Чеймбърс бе издокарана така? Нейната недодяланост и небрежен външен вид безкрайно дразнеха Клемент. Сега се радваше, че той не може да я види толкова променена.