— Е, предполагам, че вече си разведена окончателно — рязко се обади тя. Представата, че всички тези момичета имат своя работа — особено пък такава, която е добре платена, страшно я подразни. Беше очаквала да ги види как се измъчват и молят за милост, докато тя измъква парите изпод носа им. Никога не бе предполагала, че сами могат да ги изкарват. Това не бе в стила на братовчедките Чеймбърс.
— Харесва ми — продължи Юнона, като се престори, че не е чула обидата. — И така се срещам с много свободни млади мъже, в случай че някога реша отново да се обвържа.
Тя леко натърти на думата „млади“. Бей Линг се стегна. Мразеше да си спомня за съсухреното старческо тяло на Клемент върху нейното. А още по-малко й харесваше другите да й намекват за това.
— Аз основах консултантска фирма за интериорен дизайн. — Диана се приведе леко напред. — Правя проекти за големи хотели, както и важни частни поръчки. Първият ми клиент е групата „Виктрикс“. Ръководя проекта за хотела им в Лондон. Карл Родън ще дойде на партито.
— Така ли? — измърмори Бей Линг. Усети как в нея се пробужда състезателният дух. Хотелите „Виктрикс“ бяха любимата й верига в целия свят. Никъде другаде нямаше такъв лукс. А Карл Родън бе един от най-богатите и все още свободни мъже. Определено щеше да придаде колорит на партито.
„И как, за бога, една глезена принцеса като Диана Чеймбърс е получила подобна работа?“, запита се тя. Дали не спеше с Родън? По дяволите, надяваше се, че не е така; това би било катастрофа.
— Е, предполагам, че ще мога да дойда — обяви тя. — Ами Венера? Атина? Вие още ли се занимавате с каквото правехте досега?
Русокосата Венера наклони глава раздразнено, доволно забеляза Бей Линг, но Атина остана съвсем спокойна.
— Аз също имам свой проект — заяви тя. — Искам да намеря подходящо финансиране, за да го осъществя докрай. И партито ще бъде отлична възможност да поговоря с различни хора.
— А аз продължих напред в кариерата си — сопнато отвърна Венера. — Вече не се снимам във филми.
— Сигурно си решила да запишеш албум — подразни я Бей Линг. — Като Кайли Миноуг. Само че си по-възрастна от нея.
Заради виното това й се стори крайно забавно и тя се засмя.
— Ще бъда продуцент. Филмов. И вече сключих първата си сделка. — Венера разтегли устни и показа белите си зъби в нещо подобно на усмивка. — Можеш и ти да получиш малка роля, Бей Линг, ако искаш.
Малка роля? Зачуди се дали Венера говори сериозно. Тя — звезда?
Във всеки случай бе напълно ясно, че трябва да се появи на това парти. При толкова графини и богати мъже сред гостите. Щеше да й се предостави прекрасна възможност за завързване на нови запознанства, а и искаше да види дали момичетата наистина са казали истината. Всички ли бяха самостоятелни вече? Искаха да й кажат, че нямат нужда от проклетите й пари?
Със сигурност трябваше да е нащрек. Но бе и силно заинтригувана.
— Убедихте ме — съгласи се тя. — Ще дойда и ще ви позволя да ме представите, мили дами.
— Прекрасно — възкликна Юнона. — А сега, Бей Линг, позволи ми да извикам шофьора ти. Сигурна съм, че искаш да се наспиш, за да си красива утре.
Бей Линг изгледа подозрително най-голямата братовчедка. Но лицето на Юнона не издаваше нищо. Вероятно тя самата бе изцяло ангажирана с търсенето на нов съпруг. Все едно, реши Бей Линг, внезапно почувствала се изтощена. Скоро и бездруго щеше да разбере.
Шестнадесета глава
Беше първият ден на февруари и необичайно топло за сезона. Венера се събуди от лъчите на бледото зимно слънце, струящи през капандурата; само след секунди си спомни какво трябваше да направи днес. Моментално стана от леглото и стъпи боса на мекия килим. Кипеше от енергия, копнееше да излезе, усещаше мощен прилив на адреналин. Нужна й бе голяма доза самодисциплина, за да се качи на пътечката за бягане. Половин час, не повече; нямаше никакво време. Венера увеличи скоростта, за да направи тренировката по-интензивна за сметка на продължителността. Да, днешният ден бе много важен за нея. Но искаше и да изглежда добре. Предстоеше партито в чест на Бей Линг естествено. И още по-важно бе, че имаше предчувствие, че ще види и още някого днес.
Ако случайно срещнеше Ханс, Венера искаше да изглежда добре.
Изключително добре.
Когато и последната песен на МР3 плейъра й заглъхна, тя намали скоростта и отдели няколко минути за разтоварване. Не искаше да разкъса някой мускул, а и бездруго физическата тренировка й помагаше да мисли по-ясно. Проклетият сценарист си имаше агент, което означаваше, че трябва да плати поне минималната тарифа на гилдията, което си бе пладнешки обир за някакъв сценарий, който е отлежавал забравен в чекмедже година и половина. Все едно. Почувства се добре, когато подписваше чека, по някакъв странен начин. Беше се въздържала от емоционално обвързване, когато всичко бе един безнадежден проект, но това бе добра комедия. Сега бе нейна — първият й проект като продуцент.