Тогава тя бе ценна придобивка. Днес бе нищо.
— Тя е наркоманка. Взема кокаин.
Венера сви рамене.
— Не е изключение сред актрисите, Джанет.
— Не знае кога да спре. А и започна да се захласва по Ханс. Идваше на снимачната площадка със закъснение. Казах й, предупредих я да не проваля големия си шанс. Но още на първата главна роля шибаната идиотка си въобрази, че вече е новата Линдзи Лоуън.
— Наистина ли е напуснала? — невинно попита Венера.
— Дала на Ханс ултиматум. Той я сложил на мястото й и й казал да се маха от площадката, иначе ще я уволни. Тя вдигнала скандал и той я уволнил.
— Но продукцията сигурно вече е надхвърлила предвидения бюджет… могат ли да я заменят?
— Той прекратява снимките. Целият проект отива в коша. — Джанет, колкото и корава да бе, потрепери от ужас. — Само ако можеше да го чуеш…
— И какво следва сега за Лили?
— Кого го интересува? Тя е мъртва. Свършено е с нея. Никой няма да иска да припари до глезлата, която е провалила филм на Ханс Тирш. Той вече е разгласил, че тя е пристрастена към кокаина. Повече няма да я представлявам.
Венера приглади полата на роклята си и едва прикри лукавата си усмивка.
— Тя как го прие?
Лицето на Джанет все още имаше строг вид.
— Лошо — хлапачката се разрева в офиса ми, само дето не падна на колене. Жалка гледка. Опитала се да се обади на Ханс и да го помоли да я вземе обратно, но той не иска и да чуе. Тя се закле, че ще остави наркотиците, но й казах, че вече е прекалено късно. С кариерата й е свършено.
— Толкова ли е зле?
Джанет вдигна рамене.
— Виж, обадих се тук-там и се опитах да й потърся нещо. Никой не иска да я вземе. Не мога да я уредя дори в някоя реклама.
Венера кимна сериозно. Време бе за удара. Жертвата й бе стигнала до дъното.
— В такъв случай може би имам нещо, което може да те заинтригува. Романтична комедия, страхотен сценарий. Британската филмова асоциация го финансира — излъга тя. — Много малък проект и искам нови таланти. Ще й платя минималната надница и разноските по снимките, но мисля, че у Лили има нещо специално.
Джанет не можеше да повярва на ушите си.
— Искаш да я вземеш?
Венера кимна.
— Режисьор е Кийша Роулънд. Работих с нея по рекламата за „Оксо“.
Агентката присви очи; Венера ясно си представи как Джанет разсъждава трескаво.
— Познавам работата й. Много хитър ход, Венера, много хитър. Сигурно си я наела за нищожна сума?
— Първи филм. — Венера само сви рамене.
— Мисля, че те бива в това — реши Джанет. — Знаеш, че си ме хванала натясно.
— Това е втори шанс за Лили. Ако ти се окажеш агентът, спасил кариерата й… — Венера се изправи. — Основна заплата, никакви глезотии на площадката и ще трябва да дава алкохолни проби ежедневно. Кажи й, че ако превиши дори с една десета минимума, ще се погрижа всеки продуцент в града да разбере това. — Усмихна се ослепително на Джанет. — Но има и добра страна — хубав сценарий, страхотен режисьор, а и работим с независимо финансиране, което означава, че снимачният ни график е само осем седмици. Именно затова трябва да се отнеса пределно строго с нея. Не можем да изгубим и ден по вина на главната актриса. Времето ни притиска сериозно. А за теб това означава, че ако Лили успее да издържи на строг режим при мен цели осем седмици, това ще я реабилитира като актриса, на която може да се разчита.
— Дадено. — Джанет поклати глава. — Но знаеш, че поемаш риск.
Венера стана, доволна от себе си.
— Такъв е животът. Довиждане, скъпа.
Джанет я целуна предвзето от двете страни и Венера си тръгна от офиса й с много повече самочувствие на сериозен продуцент, отколкото на идване.
— Сър Лио. — Венера се постара в гласа й да прозвучи почит и уважение. — Радвам се да ви видя. Толкова е любезно от ваша страна да ми отделите малко време.
Зачервените му старчески очи обходиха стегнатото й тяло и пищните й гърди. Очевидно одобри гледката; Венера леко потръпна вътрешно, докато бе подложена на този откровен преценяващ оглед от дъртия похотливец. Така ли се чувстваше и Бей Линг, когато бе в леглото с чичо Клем? Определено си бе заслужила всяко пени.
Венера се насили да се усмихне и притисна лакти до тялото си, за да му позволи да се наслади на гледката към деколтето й.
— Бих направил всичко за теб, скъпа — дрезгаво отвърна сър Лио. Не я бе виждал повече от година, но се държеше така, сякаш бяха първи приятели. — На какво дължа удоволствието? Поръчах малко шампан, голяма бутилка отлежало „Круг“.
Защото тя плащаше. Венера ненавиждаше хора, които казваха „шампан“. Беше едновременно долнопробно и крайно снобско.